Още като бях малък, дядо ми казваше, че сутрин мъжът има две задължения:

Първо, да целуне жена си и да й направи комплимент, и второ, да разсмее семейството на закуска.

„Понякога жената няма да иска целувка и ще се дърпа, но ти ще я гониш. Отстъпиш ли веднъж, ще се случва пак и пак, и ще става все по-често и все по трудно да я догониш.

Ще има моменти и когато ти няма да искаш да я целунеш. Но както и нивата, и ковачницата, и добитъкът, така и жената има нужда от постоянство.

Ще я целунеш. После ще й направиш комплимент. Дори да е: „Ох , колко ти отива точно това черно под ноктите!“ и едва тогава ще отидеш при семейството.

После на закуска ще разсмееш всички. Ама всички. Ще им говориш глупости, докато им светнат очите.

Ще им казваш колко е хубаво, че имат вчерашна салата между зъбите, ще говориш за прекрасната виелица навън или за любимия ти прах от полето.

Ще ги накараш да се засмеят.

И едва тогава ще започнеш деня си.

И каквото и да ти донесе този ден, дори и някой да не доживее вечерта, ще знаеш, че жената ти е целуната, а децата – усмихнати.

И така ще останат в спомените ти. И ти в техните.“

автор: Димитър Георгиев