Д-р Брaйн Литъл е световно признат учен и говорител в областта на личностната и мотивационна психология, преподавал в Оксфорд, Кеймбридж и Харвард. Признат е за пионер в изучаването на личността и нейното благосъстояние. Избиран е за „Най-любим професор“ от завършващите Харвард три последователни години.

Щастието е само един аспект от човешкото благосъстояние. Усещането за стойност и призвание е друг аспект.

Човек може да е нещастен, но въпреки това да води смислен и пълноценен живот, като самотен родител, който намира смисъл в това да поддържа децата си здрави и (каква ирония) щастливи, например.

Съществуват, това, което аз наричам, биогенни черти на личността, които предопределят способността на човек да бъде повече или по-малко щастлив. Например, невротичните интроверти са относително нещастни, а стабилните екстроверти са относително щастливи и това може да бъде проследено от части в различията в допаминовите системи на тяхната неврофизиология.

Интровертите, които се държат екстровертно, изпитват щастие и това често ги хваща неподготвени.

Всички сме способни да изпитваме щастие, но в различна степен и изразено по различен начин. Някои може да изразяват щастието си безсрамно и ентусиазирано. Други може да го изразяват с тихо смирение.

Щастието не е всичко, но е един от приятните аспекти на това да си човек. Въпреки това, да имаш осмислен живот, който не изключва моменти на страхотна радост и щастие, е най-задоволително от всичко.

Хедонизмът е хубав живот, приятен за преживяване. Това е един тип щастие. Евдемонията е осмислен живот, в който преследваме доброто и изразяваме най-дълбоките си характеристики. На това понякога казваме – разцвет.

Разцветът, според мен, е устойчивото преследване на основните проекти в нашия живот. Разцветът е по-малко ангажиран с щастието само по себе си и повече с това, на което казвам добротворчество – да се държиш така, че не само да задоволиш собствените си търсения, но и да подпомогнеш за тези на другите.

Всички индивиди всъщност са учени, които измислят и тестват хипотези за света и ги преразглеждат в светлината на собствения си опит. Тези хипотези се наричат лични конструкции и те са концептуалните очила, през които виждаме света.

Делата ни казват повече от изявленията ни.

Това, което правиш, определя кой си. Това е така, защото личните проекти се отнасят за бъдещето – те ни водят напред, като ни насочват по маршрути, които може да са кратки, дръзки или дълги и спокойни. Чрез проследяването на този маршрут можем да проучим най-интимния аспект: себе си.

В известен смисъл, вашите планове определят вашия живот.

Плановете на човек не включват само извършването на нещата, които се изискват от нас – като например да намерим подходящо здравно заведение за болната си майка. Става дума за нещата, които предпочитаме. Плановете на децата са да играят, на любовниците – да обичат. Плановете може да са съвсем тривиални – да изведеш кучето си на разходка. Но те могат да изразяват и най-висшите стремления на човешкия дух, могат да са изключителни прояви на смелост – като отказа на Роза Паркс да се подчини на автобусен шофьор и да освободи мястото си на бял мъж.

Отделете малко време, за да направите списък с вашите собствени планове и проекти. За десет минути избройте различните цели, които преследвате в момента. Не се притеснявайте какво ще запишете – вероятно ще е смесица от тривиални занимания и големи мании. Това аз наричам Анализ на личните проекти, който може да ви каже много за вас самия.

Когато мислим за личността, не трябва да мислим за нея като „имаща определени черти“, а като за „вършеща определени неща“, което може да се изрази в словосъчетанието: възможност за промяна. Ние можем съзнателно да избираме и адаптираме целите си, докато не можем съзнателно да избираме и адаптираме чертите на характера си. Но това не означава, че трябва да се оставим на течението… Чертите на характера ни са свързани с целите ни.

Направете място в живота си за изпълнението на целите си. Не е нужно да бъдат големи цели, по-добре е да се ангажирате с малки цели, но често, и то такива, които ви носят радост. Единственият начин да промените тенденцията да виждате недостатъци в големите усилия е чрез чести, но интензивни преживявания на малките радости от живота.

Ограничавате се само до проекти, които отговарят на вродения ви характер? Не е задължително. Всъщност, едно от нещата, които са най-интригуващи, е способността ни понякога да действаме „извън характера си“.

редактор: Виктор Иванов

Вижте още: Законът е един: тръгваш си. Захвърляш. Бягаш – МИХАИЛ ЖВАНЕЦКИ

Това, което правите в периода от 18:00 часа до полунощ, е от огромно значение – ДЖАК МА

Човекът е същество, което само създава душата си – АЙН РАНД