Ако някога сте чели комикс или сте гледали базиран на комикс екшън, вероятно сте се сблъсквали със смайващото въображение на Стан Лий. Бившият председател на „Марвъл Комикс”, „Марвъл Филмс” и съосновател на „Пау Ентъртейнмънт”, вероятно е най-влиятелната личност в бизнеса с комикси. Легендарни герои като Спайдърмен, Хълк, Фантастичната четворка и Х-мен, са родени от брилянтния мозък на Лий.

Би могло да се предположи, че подобен удивителен иноватор едва ли е имал сериозни проблеми в началото на кариерата си. „Хей, този човек създаде Спайдърмен. Сигурен съм, че много филмови студия му предлагат големи хонорари.” Пътят на великите хора обаче винаги е осеян с провали и беди.

Ето едно писмо на Стан Лий до приятел, от което можете да разберете за трудностите, които винаги съпътстват величието:

В живота си рядко съм следвал чужди съвети, затова не разбирам защо някой би искал да следва моите, но все пак ето една мисъл, с която бихте могли да си поиграете…

Човек не се учи и израства чрез успехите си, а само чрез провалите си. Провалът е смазката, която поддържа в движение световните машини. Адреналинът пали искрата на хората и те започват да драпат напред и да растат. Но човек трябва да знае как да се справя с неуспеха – и, което е най-важното, как да се освобождава от неговия хомот.

Ето един конкретен пример. През първите двайсет години от кариерата ми правех неуспешни опити да продавам комикси на големите вестникарски синдикат. Исках да съм рамо до рамо с хората, които създадоха Дик Трейси, Тери и Пиратите и Флаш Гордън. През целия този двайсетгодишен период непрестанно ме отхвърляха. Като говорим за неуспехи, аз бях пример за неудачник!

Отказах ли се? Помислих ли си, че заниманията ми са загуба на време? Хвърлих ли бялата кърпа? Друг път! 

Посветих пялата си енергия на това да създавам възможно най-хубави комикси. И какво стана? След като престанах да се впрягам, че вестникарските синдикати ме отхвърлят и започнах да се концентрирам върху това, което правех най-добре, Спайдърмен, Невероятния Хълк и другите герои на „Марвъл” станаха световно известни. И тогава се получи!

Синдикатите ми звъняха денонощно! Вече не ми се налагаше да пиша дълги писма и да чукам на безброй врати – вече можех да избирам кой синдикат да ме представя! Те зависеха от моето благоволение! Това бе незабравим урок за мен. Само съжалявам, че ми отне двайсет години да го науча.

Упорството е велика добродетел. Каквото и да правите, не бива да се отказвате, ако има искрица надежда. Но… Трябва също така да се научи и да усещате кога няма да се получи. Има моменти, когато просто зарязваш нещо и търсиш нови възможности — светът е пълен с такива. Не може всички начинания да са успешни. Няма как всеки да се докопа до златната мина. Да, важно е да не се отказваш, когато има шанс да се спечели битката, но също толкова важно е да знаеш кога да спреш да си пилееш времето в преследване на невъзможни цели. Понякога е по-добре да смениш скоростите, да завиеш и да се насочиш към друго предизвикателство, чиито шансове за успех са по-големи.

Номерът е да не ти пука от неуспехите. Да не позволяваш те да те смажат. Ако нещо не проработи, качвай се на друг влак. Светът е огромен; благоприятните възможности са безброй – не пренебрегвай нито една! 

Вижте още: Случи ми се най-лошото: постигнах успех – ФРАНСИС ФОРД КОПОЛА