Жените са послушният пол. Дружелюбни, отстъпчиви, скромни и великодушни. Това се очаква от тях, но и съответства на представата, която всяка жена носи в себе си.

Казват, че послушанието е ключ към успеха. Вярно е точно обратното.

Днес жените вече не искат да бъдат само послушни. Саморазбирането им се променя. Ала новата жена все още е изпълнена с противоречия. Тя се налага, но често я мъчат угризения на съвестта. Външно остава спокойна, но в гърдите й бушува конфликт: от една страна, Новата жена също иска да бъде харесвана от всички и се старае да угоди на всички. От друга страна обаче, та знае, че с това поведение се заплита в зависимости.

Иска да се наложи, но без да нарани никого; иска да постигне целта си, но без да прегази никого; иска да бъде критична, но без да очерня никого; иска да казва мнението си и да убеждава другите, но без да манипулира; иска да бъде сигурна в себе си, но да не плаши околните.

Ала скритите самосъмнения лесно излизат на повърхността. Те стават видими във фините нюанси на телесния език. Леко склонената глава, едва доловимият питащ поглед, кратката и несигурна усмивка сигнализират: „Всъщност не съм чак толкова самоуверена, колкото твърдя“. Един привидно маловажен, бегъл жест се превръща в подкана: „Промени мнението ми“. Или: „Съпротивата ми е половинчата“.

Жените лесно се поставят в положението на другите. Те разбират как и защо някой има определено мнение. Те съчувстват. Поради това им е трудно да наложат желанията си или да поддържат мнението си.

Жените страдат от страхове и депресии по-често от мъжете. Те вярват, че трябва да работят повече от мъжете, за да постигнат същото признание. И опитът им показа, че имат право. Жените полагат големи усилия, за да бъдат по-съвършени, по-прилежни, готови за повече помощ и компромиси, по-колегиални от мъжете. Ала постигат по-скоро скромни резултати. 

По правило работят повече от колегите си мъже, но не получават подобаващото възнаграждение и никой не поощрява развитието им. Самите те почти не признават постиженията си.

Спомнете си старата поговорка: без прилежание няма награда. В съответствие с нея жените се напрягат и работят денонощно. За съжаление често не намират истинското си място. Вършат допълнителна работа, помагат на другите и си въобразяват, че по този начин събират червени точки за пътя нагоре. Подкрепят колегите и съпрузите си, позволяват им да се чувстват свободни и да се занимават целенасочено с обещаващи успех дейности. 

Помощничките остават на половината път.

Само жените, които използват по-умни стратегии, успяват да стигнат до върха. Да работиш за другите е лоша стратегия. Също така лоша, както да проявяваш скромност. Много жени крият добрите си постижения, не искат да се хвалят. Те чакат някой да ги открие и в най-добрия случай проявяват инат, много по-често обаче се примиряват, изпадат в депресия или злоупотребяват с алкохола, ако никой не признае способностите им.

„Жените са родени да служат“ – заявява началникът на отдела. Той е на мнение, че жените работят по-добре в сферата на услугите и там могат дори да бъдат самостоятелни. „Служенето“ било в природата им. 

С поведението си, макар и непряко, много жени му дават право. Те правят точно онова, което се очаква от тях. Не се опитват да се измъкнат от наложения им образец. Отказват се от желанието си да прокарат добрите си идеи в практиката. 

Като са мили и кротки, жените смятат, че печелят – и в професията  и в личния живот. Надяват се да обвържат желания мъж, като мълчат и отстъпват и са винаги изпълнени с разбиране. 

Освен това се заемат с всички дейности, които са „неудобни“ за него. Надяват се да получат похвала и обич за проявената готовност за помощ и покорна служба. Според тях да бъдат винаги мили и добри е единствената стратегия, която носи успех, и те не се съмняват в нея. Опитът ги е научил така. Опират се на примера на майката и не вярват, че нахалните, непокорните, дръзките жени успяват. 

Не искат да видят, че успехът никога не идва при послушните и рядко при най-добрите!

Жените често имат нереалистично високи изисквания към собствената си работоспособност и издръжливост. Успехите, постигнати с лекота, нямат стойност. Жените се напрягат до изнемога и постигат много. Щом стигнат до целта, става нещо фатално. Много жени започват да вярват, че успехът не е резултат от техните усилия. 

Смятат, че уменията и работата им не са достатъчни, за да постигнат добри резултати. Ако са постигнали желаната цел, приписват го на външни обстоятелства, късмет и случайности. Ако не постигнат заложената цел, това потвърждава дълбоко скритата им самооценка: не са достатъчно добри. Другите се справят по-добре. Ядосват се на себе си, отдръпват се от живота и развиват страх от предизвикателството.

Приспособяването – стратегия с тежки последици

Жените не искат да привличат внимание, а предпочитат да се нагаждат към обстоятелствата, докато станат незабележими. Заблуждават се, че ще постигнат целите си под прикритие. Мотото им е: само да не се показвам навън.

Жените се стараят да останат послушни, незабележими момичета и не могат да проумеят, че никой няма да им благодари за проявената деликатност. 

Жените трябва да се научат да не се надяват на благодарност тайно, а да изискват ответни услуги. Те се жертват и вярват, че другите са им задължени и някой ден ще им се отплатят. Обикновено това не става.

Жените трябва да проумеят, че или искат да направят някому услуга, да му я поднесат в дар, без да се надяват на ответна услуга, или пък, че правят нещо, като очакват благодарност, признание или ответни услуги.  Важно е обаче пред това да са си изяснили ситуацията. Тогава другият ще има право и възможност да откаже и всеки ще знае какво да прави.

Най-големият препъни-камък, който трябва да преодолеят жените, е, че непременно държат всички да ги харесват. Заради това се отказват от самоопределение, независимост и сила. Вместо да намерят себе си, те все повече се отдалечават от своето „Аз“. Ако някой им покаже, че му е приятно с тях, те не му вярват. 

Обикновено не очакват да ги приемат с уважение. Тази позиция ще се запази, докато жените са ориентирани повече към мисленето на другите, отколкото към собствените си желания и цели.

Жените, които живеят в съзвучие със себе си, са намерили баланса между своите претенции и изискванията на околните. Тези жени изпробват нови възможности, без да се плашат от рисковете. Те знаят, че рискът означава да печелиш и губиш. Те искат да печелят. 

Вървят съсредоточено по своя път, без да се сковават от представата какво мислят другите за тях. Важното е, че самите те вярват в способностите, компетентността и целенасочената си дейност. 

Последствията от това поведение не са злоба и безогледност, а кураж, по-голяма независимост и желание за живот. 

Жените, решили да рискуват, не се боят от поражение. Те знаят, че футболният тим, спечелил мача с три на два, е трябвало да преглътне два гола в собствената си врата. Отклоненият и грешните стъпки не им отнемат куража да продължат напред. Ако някой им каже не, те не го приемат лично. Ако нещо не им се удаде, търсят причините другаде, а не в собствената си личност.

Не се измъчвайте с представата, че някой си има нещо против вас. Не си блъскайте главата какво не ви е наред. Мислете в творчески решения.

За съжаление твърде малко жени успяват да направят крачката към независимостта. Повечето са оковани в старите норми на поведение. Те предпочитат да си останат послушни момичета, вместо да се радват на живота. 

Без да се противят, те се лишават от много приятни неща. Рядко постигат онова, което истински желаят. Основанията за този отказ имат дълбоки исторически корени. 

През последните петнадесет години бяха създадени и усъвършенствани два психологически обяснителни модели, които онагледяват възникването и запазването на това самоотричане. Те показват как жените попадат в привидно утвърдени житейски ситуации и защо им е толкова трудно да излязат от тези увреждащи личностни системи.

Заучената безпомощност е централна концепция за разбиране на женските житейски конфликти. Много всекидневни проблеми могат да бъдат описани като безпомощност. Жените се държат като безпомощни същества, които са спукали гума и си мислят, че не могат да я сменят.

Жените, които ядат бой от грубите си мъже и не смеят да ги напуснат, също се държат безпомощно.

Драматични душевни смущения като депресии и страхови състояния могат да се обяснят като реакции на безпомощност. Голям брой различни преживявания могат да доведат до очакването: „Не мога да си помогна сама!“ 

Това е началото на страха и депресията. Хората реагират безпомощно, защото вярват, че не са дорасли да се справят с някаква ситуация или житейски конфликт. При това решаваща е не действителността, а собствената преценка, която почива на убеждението, че личността не може да окаже влияние с положителен изход от ситуацията. Последствието е, че човек става неспособен да действа. 

Безпомощността е придобито убеждение. Тя никога не е принудителна!

автор: Уте Ерхард

из „Послушните момичета отиват в рая, непослушните – по света“

Вижте още: Когато жената се поставя пред мъжа като слаба и зависима, изобщо не си помага – МИХАИЛ ЛАБКОВСКИ

„Целта и функцията“ на жената не е да поддържа къщата и да храни – МОРГАН СКОТ ПЕК

Свободата на жената се крепи на върха на червилото, чийто нюанс е избрала и платила сама