Седемнадесет и четиридесет и пет.

Трябваше да има вино в кристални чаши

и свещи с бели панделки.

Една свещ, обикновена и бутилка вино

само за един в ръцете скръстени гори.

тик-так

тик-так

тик-так

Деветнадесет и четиридесет и четири.

Поздравления, честито, на колко ставаш?!

Не няма поздрави за теб,

съболезнования, прегръдки влажни

хладна пръст завинаги го скри…

тик-так

тик-так

тик-так

Двадест и три и педесет и девет – последен влак!

Красимир Георгиев

Още от Красимир Георгиев: Прощавай, позволих си да мечтая!

илюстрация: ©Ashley Joncas