Професорът по теология Дезмънд Туту (род. 1931) получава Нобеловата награда за 1984 “за своята борба срещу расовата дискриминация в ЮАР”. През 1978 Дезмънд Туту е избран за генерален секретар на Южноафриканския съвет на църквите. През 1986 той става архиепископ. Понастоящем той живее в Кейптаун (ЮАР) и е професор по теология в университетите в Кембридж (Масачусетс) и Атланта (Джорджия).

Така сме създадени. Програмирани сме да бъдем състрадателни. Създадени сме да се грижим за другите и да сме щедри един към друг.

Линеем, когато е невъзможно да общуваме. Отчасти точно заради това строгият тъмничен затвор е тъй ужасяващо наказание. Зависим от другите, за да сме напълно себе си.

У нас, в ЮАР, имаме едно понятие – убунту (ubunto). Това означава „човек е човек благодарение на другите хора“. Според убунту, когато имам коричка хляб, за мен е добре да я споделя с теб.

Защото в крайна сметка никой не е дошъл сам на този свят. За да ни има, сме имали нужда от двама души.

Библията, свещената книга и за евреите, и за християните, разказва една красива история. Бог казал: „Не е добре за Адам да бъде сам.“

И осъзнаваш, че по съвсем очевиден начин ние сме създадени, за да се допълваме взаимно на много дълбоко ниво. Такава е природата на нещата.

Ето, аз не бих могъл да говоря по начина, по който говоря, да ходя, да мисля като човешко същество, ако не бях научил това от други човешки същества.

Ние всички принадлежим на тази деликатна мрежа. И това е изключително мъдро…

За съжаление, в днешния свят имаме склонност да оставаме слепи за връзките помежду си, докато не се случи някое голямо нещастие.

Тогава откриваме, че ни е грижа за хората в Тимбукту, които никога не сме срещали, а и вероятно няма да срещнем, докато не дойде време да се съберем в отвъдното.

При все това отваряме сърцето си. Даваме им неща, с които да им помогнем, защото разбираме, че сме свързани. И можем да бъдем човешки същества единствено когато сме заедно.

Бог е общност, задруга. След като сме създадени от Бог, създадени сме, за да процъфтяваме. А процъфтяваме в общност.

Когато се фокусираме само в себе си, когато мислим само за нас, можем да сме напълно сигурни, че един ден в душата си ще открием дълбока, много дълбока неудовлетвореност.