Проблемите са константа в живота. Когато решите здравословния си проблем, като си купите карта за фитнес, си създавате нови проблеми, като например ставането рано, за да отидете до фитнеса, да се изпотите здравата за трийсетина минути на колелото, след което трябва да си вземете душ и да се преоблечете, за да не усмърдите офиса. Когато разрешите проблема, че не прекарвате достатъчно време с половинката си, като се съгласите всяка сряда да излизате навън, си създавате нов проблем, като например да измислите какво да правите всяка сряда, че и на двамата да ви харесва, да гледате да имате достатъчно пари за хубава вечеря, мъчейки се да преоткриете привличането и отново да запалите искрата, която ви се струва, че е изчезнала, и да разкриете мистерията на това как да се изпраскате в тясната вана, пълна с твърде много мехурчета.

Проблемите никога на спират – те просто се сменят и/или се обновяват.

Щастието идва с решаването на проблемите. Ключовата дума тук е „решаване“. Ако избягвате проблемите или си мислите, че нямате проблеми, животът ви ще стане мъка. Ако мислите, че имате проблеми, които не можете да решите, животът ви пак ще е мъка. Тайната рецепта е в решаването на проблемите, а не в това поначало да нямате проблеми.

За да сме щастливи, трябва да решаваме нещо. Следователно щастието е форма на действие, динамика, а не нещо, което да ви пада като манна небесна или да ви бъде поднесено на тепсия сред най-четените статии на прословут вестник или от някой гуру или учител. Няма да се появи с магия, дори и когато сте натрупали достатъчно пари, за да си позволите дворец. Няма да го намерите да ви чака в някой ъгъл, в някоя идея, работа, та дори и в книга.

Щастието е процес на несекваща работа, защото самото решаване на проблемите е процес на несекваща работа – решаването на днешните проблеми ще положи основите на утрешните и т.н. Истинското щастие идва само когато откриете проблемите, които се радвате да имате и с удоволствие решавате.

Понякога тези проблеми са прости – хапване на добра храна, пътуване до някое ново място, победа във видеоиграта, която току-що сте купили. Друг път тези проблеми са абстрактни и по-сложни – оправяне на отношения с майка ви, намиране на добра кариера, в която да се чувствате на място, създаване на по-добри приятелства.

Каквито и да са проблемите ви, концепцията е една и съща – решавайте ги и бъдете щастливи. За беда обаче, на много хора животът не им се струва толкова лесен. Това е така, защото оплескват положението си най-малко по един от двата начина:

Отричане

Някои хора изобщо отричат съществуването на проблеми. И тъй като отричат една действителност, трябва непрекъснато да се заблуждават или откъсват от действителността. Това може да ги накара да се почувстват добре за кратко, но след време води до живот на несигурност, неврози и сдържане на емоциите.

Манталитет на жертвата

Някои са склонни да вярват, че не могат да направят нищо, за да решат проблемите си, дори всъщност да могат. Жертвите търсят кого да обвинят за проблемите си или обвиняват външни обстоятелства. Това също може да ги накара да се чувстват добре временно, но то води до живот, изпълнен с гняв, безпомощност и отчаяние.

Хората отричат или обвиняват другите за проблемите си поради простата причина, че е лесно и ги кара да се чувстват добре, докато решаването на проблеми е трудна работа и при това неприятна. Различните форми на обвиняване и отричане бързо ни опияняват. Това е начин временно да избягаме от проблемите си и подобно бягство ни дава прилив на енергия, който ни кара да се почувстваме по-добре.

Това чувство за временно удоволствие може да има много форми. Дали ще е някаква субстанция като алкохол например, моралното удовлетворение, което идва от обвиняването на другите, или тръпката от някое рисковано приключение, временното усещане на задоволство е повърхностен и непродуктивен начин за справяне с живота. Голяма част от програмите за самопомощ се съсредоточава върху усещането за временно удоволствие на хората, вместо да решава реалните проблеми. Много от учителите за самопомощ ви учат на нови начини за отричане, заливат ви с упражнения, които за кратко ви карат да се чувствате добре, като в същото време пренебрегват същинското решаване на проблемите.

Помнете: който е истински щастлив, няма нужда да застава пред огледалото и да си повтаря, че е щастлив.

Освен това временното удовлетворение води до пристрастяване. Колкото повече разчитате на него, за да избягате от скритите си проблеми и да се почувствате по-добре, толкова повече го търсите. В този смисъл почти всичко води до пристрастяване, в зависимост от това каква е причината да прибягвате до него. Всеки от нас си е избрал метод за притъпяване на болка, предизвикана от проблемите ни, и в умерени дози в това няма нищо лошо. Но колкото по-дълго избягваме и притъпяваме, толкова по-силна ще бъде болката, когато накрая се изправим пред проблемите.

ЕМОЦИИТЕ СА НАДЦЕНЕНИ

Емоциите са възникнали поради една-единствена причина – да ни помагат да живеем и да се размножаваме малко по-добре. Това е всичко. Те са механизъм за обратна връзка, който ни подсказва, че нещо вероятно е добро или лошо и това е всичко – нито повече, нито по-малко.

Точно както болката ви учи да не пипате отново горещия котлон, след като веднъж вече сте се парили, така и тъгата от самотата ви учи да не повтаряте онова, което вече ви е направило толкова самотни. Емоциите са най-обикновени биологични сигнали, предназначени да ви побутнат в благоприятна за вас посока.

Вижте сега, нямам намерение да омаловажавам кризата ви на средна възраст или факта, че пияният ви татко ви е откраднал колелото, когато сте били на осем години, и вие още не сте успели да го превъзмогнете, но ако когато се засегне този въпрос, вие се чувствате отвратително, то е, защото вашият мозък ви казва, че имате проблем, който не е адресиран правилно или не е решен. С други думи казано, негативните емоции са призив за действие. Положителните емоции, от друга страна, са награда за предприемане на правилно действие. Когато ги изпитвате, животът изглежда лесен и няма какво друго да правите, освен да им се радвате. После, както всичко друго на света, позитивните емоции си отиват, защото неминуемо възникват други проблеми.

Емоциите са част от уравнението на живота ни, но не и цялото уравнение. Това, че нещо ви се струва добро, не означава, че наистина е добро. Това, че нещо ви се струва лошо, не означава, че наистина е лошо. Емоциите са просто пътни знаци, предположения, които нашата невробиология поднася на вниманието ни, те не са заповеди. От това следва, че невинаги можем да се доверяваме на емоциите си. Дори смятам, че трябва да си изработим навик да ги поставяме под съмнение.

Много хора са учени да потискат емоциите си по различни социални, лични или културни причини – особено негативните емоции. За съжаление, да отричаш нечии негативни емоции значи да отричаш голяма част от обратната връзка, помагаща на човек да реши някой проблем. В резултат много от сдържащите емоциите си хора цял живот се борят да си решават проблемите. А щом не могат да ги решат, няма как да бъдат щастливи. Запомнете: за болката си има причина.

Но има хора, които надценяват значението на емоциите. За тях всичко е оправдано само защото така го усещат: „О, аз счупих предното ви стъкло, но бях адски побеснял и не можах да се сдържа“ или „Напуснах училище и избягах в Аляска просто защото го почувствах като правилно“. Вземането на решение, базирано само на емоционална интуиция, без да е подплатено от здравия разум, почти винаги води до провал. Знаете ли кой човек базира целия си живот на емоциите си? Тригодишното хлапе. И кучетата. Знаете ли какво още правят тригодишните и кучетата? Серат на килима.

Предоверяването на емоционалната интуиция ни подвежда поради простата причина, че емоциите са нещо нетрайно. Това, което ни прави щастливи днес, няма да ни кара да се чувстваме по същия начин утре, защото сме устроени така, че винаги да имаме нужда от още нещо. Фиксацията върху щастието неизбежно води до нескончаемо преследване на „нещо друго“ – нова къща, нова връзка, още едно дете, още едно повишение на заплатата. И въпреки всичките тези пот и усилия, накрая изпитваме мрачното чувство, че пак сме такива, каквито сме започнали – незадоволени.

Психолозите понякога го наричат „хедонична бягаща пътека“ – идеята, че винаги усилено се трудим да променим жизненото си положение, но всъщност не се чувстваме по-различно.

Ето защо проблемите ни са самозахранващи се. Човекът, с когото сключвате брак, е човекът, с когото се карате. Къщата, която купувате, е къщата, която ремонтирате. Мечтаната работа, която започвате, е работата, която ви стресира. Всичко на този свят води неизменно до пожертвование – това, което ни кара да се чувстваме добре, неизбежно ни кара да се чувстваме зле. Това, което печелим, също и губим. Това, което създава позитивните ни преживявания, ще определи в крайна сметка и негативните.

Това е труден хап за преглъщане. Обичаме да си мислим, че има някаква форма на върховно щастие, която може да бъде постигната. Обичаме да си мислим, че можем да облекчим по някакъв начин страданието си завинаги. Обичаме да си мислим, че можем да сме доволни от живота вечно.

Да, но не става.

ИЗБЕРЕТЕ СИ БОРБАТА

Ако ви попитам „Какво искате от живота?“ и вие отвърнете нещо от рода на „Искам да съм щастлив, да имам прекрасно семейство и работа, която да обичам“, вашият отговор ще бъде толкова често срещан и очакван, че няма да означава нищо.

Всеки се радва на хубавото. Всеки иска да живее безгрижно, щастливо и леко, да се влюбва, да има стабилна връзка и да прави страхотен секс, да изглежда безупречно, да изкарва пари, да е известен и уважаван, да му се възхищават и да бъде важна клечка толкова, че като влезе в някоя стая, тълпата да се разтваря пред него като Червено море пред Мойсей.

Всеки иска това. Лесно е да искаш такова нещо.

Обаче има един по-интересен въпрос, който хората никога няма да се сетят да зададат, и той е: „Каква болка искаш да изпиташ в живота? За какво си готов да се бориш?“. Защото това е далеч по-важен определящ фактор как ще протече животът ни.

Например повечето от хората искат да имат офис с големи прозорци от двете страни и да изкарват купища пари, но не всеки би искал да изпита мъките на шейсетчасова работна седмица, на дългото пътуване до работа, на отегчителната бумащина и случайната корпоративна йерархия, за да избяга от затвора в безкрайния ад на тясното работно пространство.

Почти всички искат да правят грандиозен секс и да се радват на страхотна връзка, но не всички искат да преминат през неудобствата на тежките разговори, неловкото мълчание, наранените чувства и изобщо огромното психическо претоварване, за да го постигнат. Затова се примиряват. Примиряват се и години наред се питат „Какво ли би било, ако…“, докато накрая въпросът не се превърне в „Ами сега накъде?“. И когато адвокатът се прибере у дома и чекът за издръжката е в пощата, той промърморва: „Ама за какво?“. Ако не за неговите занижени стандарти и надежди отпреди двайсет години, то тогава за какво наистина?

Защото щастието иска борба. То се ражда от проблеми. Радостта не изниква от земята като кокичетата и минзухарите. Истинската, сериозна и дълготрайна реализация в живота се постига, като изберем кои да са битките ни и как да се справим с тях. Дали страдате от чувство на мъчително безпокойство или самота, обсесивно компулсивно разстройство или от тъпоглав шеф, който всеки ден вгорчава половината ви живот, решението е да приемете и активно да се заемете с това негативно преживяване, а не да го избягвате и да се опитвате да се спасите от него.

Хората искат да имат страхотна физика. Но това няма да се случи, освен ако не приемете с готовност болката и физическото натоварване, които са неразривна част от дългите часове във фитнеса, освен ако не изпитвате удоволствие да пресмятате и претегляте храната си, планирайки живота си на микроскопични порцийки.

Хората искат да започнат собствен бизнес. Но няма да станете преуспяващ предприемач, освен ако не намерите начин да цените риска и несигурността, постоянните провали, десетките часове, посветени на нещо, от което може да не спечелите абсолютно нищо.

Хората искат да имат половинка, искат брачен партньор. Но няма да успеете да привлечете харесания от вас човек, освен ако не приемете емоционалната турбуленция, която върви ръка за ръка с травмиращите откази, натрупването на сексуално напрежение, което никога не се освобождава, и вторачения поглед в телефона, който никога не звъни. И това е част от любовната игра. Не можеш да спечелиш, ако не играеш.

Това, което определя успеха ви, не е въпросът какви удоволствия искате. По-съществено е каква болка сте готови да изтърпите. Пътят към щастието е осеян с мини и дупки.

Трябва да направите избор. Живот без болка няма. Не може винаги да има само рози и еднорози. Насладата е лесният въпрос. И много голяма част от нас има подобен отговор.

По-интересният въпрос е за болката. Каква е болката, която искате да понесете? Това е трудният въпрос, който има значение и всъщност може да ви отведе някъде.

Това е въпросът, който може да промени мирогледа ви и цял един живот. Той е това, което прави мен мен, а вас вас. Той е това, което ни определя и ни разделя, но в крайна сметка ни сближава.

На млади години, пък и по-късно, исках да стана музикант и по-точно рокзвезда. Чуех ли някой страхотен китарен риф, притварях очи и си представях, че съм на сцената, а феновете ми лудеят и куфеят пред величието на моите импровизации. Тези фантазии занимаваха съзнанието ми часове наред. За мен въпросът не беше дали ще пея на сцената пред крещящите фенове, а кога. Всичко бях планирал. Просто изчаквах подходящия момент, преди да вложа необходимото количество енергия и усилия, за да се озова там и да оставя своя отпечатък. Първо обаче трябваше да свърша училище. След това се налагаше да събера известна сума пари, за да си набавя необходимата техника. После трябваше да намеря време да се упражнявам. После трябваше да планирам първия си проект. После… после нищо.

Въпреки че не преставах да си го представям през повече от половината си живот, това си остана само в сферата на фантазиите. И ми отне доста време и усилие да разбера най-накрая защо – аз просто не исках.

Страшно обичах крайния резултат – застанал съм отпред на сцената, китарата в ръката, хората долу аплодират, а аз въртя луди жици и направо си изливам душата в музиката. Супер, но начинът, по който трябваше да стигна дотам, не ми харесваше. И поради това се провалих. Няколко пъти. По дяволите, аз дори не се опитвах толкова настойчиво и да се проваля както трябва. Всекидневните отегчителни репетиции, упражнения, намирането на подходяща група, целият труд да намеря къде да свиря и действително да имам публика, на която ѝ пука, скъсаните струни, изгорелият усилвател, мъкненето на двайсеткилограмово оборудване от репетиция на репетиция без кола… Мечта като планина, но за да стигна до върха ѝ, трябва здраво катерене. А онова, за което ми трябваше доста време да прозра, беше фактът, че не обичах да се катеря. Само обичах да се радвам отдалеч на върха.

Общоприетото мнение би било, че сам съм се провалил, че съм неудачник и слаб характер, че нямам „жилката“, че съм предал мечтата на живота си и може би съм се поддал на натиска на системата.

Но истината е далеч по-прозаична от тези обяснения. Истината е, че мислех, че съм искал нещо, а накрая се оказа, че не съм го искал. Това е всичко.

Искал съм наградата, а не усилието да я постигна. Искал съм резултата, а не процеса, по който се постига. Влюбен съм бил не в битката, а в победата.

В живота обаче нещата не стават така.

Кой сте вие, се определя от това за какво сте готови да се борите. Хората, които се радват на усилието във фитнеса, са онези, които се състезават на триатлони, имат изваяно като от струг тяло и могат да вдигат от лежанка малки къщи. Хора, които се радват на дългите работни седмици и политическите лупинги по корпоративната стълбица, са онези, които един ден се озовават на върха ѝ. Хора, които се радват на стреса и несигурността в живота на гладуващия артист, са онези, които го водят и успяват.

Тук не става дума за воля или силен дух. Това не е поредното напомняне, че без болка нищо не се постига. Това е най-простият и основен градивен елемент в живота – нашата борба определя успеха ни. Проблемите ни раждат щастието ни, както и новите по-добри и сложни проблеми.

Виждате ли – това е безкрайна спирала нагоре. И ако си мислите, че можете да спрете да се катерите по нея когато и където си поискате, опасявам се, че не разбирате за какво става дума. Защото радостта се крие именно в самото катерене.

из „Тънкото изкуство да не ти пука“

редактор: Виктор Иванов

Вижте още: Да ви пука за твърде много неща е лошо за доброто ви психическо състояние

7 жестоки истини, които ще ви направят по-силни

КАКВОТО ПОСЕЕШ – ТОВА ЩЕ ПОЖЪНЕШ