.

Един луд, един цар Лир, стои сам сред пустия площад под бурните полунощни небеса, които чупят мълнии над изплашения град.

Лир декламира:

О, гръмове и молнии небесни!

Треснете над греха и суетата!

Небе, земя и ад! Всевишний боже!

О Сатана — — — и прочее.

— Що правиш тук, приятелю! — го пита с дървена усмивка неговият лала.

— Пея песен на любовта и правдата!

Посред за миг мълчание на бурята далече някъде бездомен пес надава към небето протяжен и страхотен вой на смърт.

из „Експресионистично календарче“

Вижте още: Май – ГЕО МИЛЕВ