.
СТРАСТ
Нали разбрахме се, за кратко?
Дори разбрахме се – веднъж.
Любовна страст във време кратко,
а чувствата – стихиен дъжд.
Е, казахме си без причина,
каквото стане – всичко е за миг.
Омайна страст в очите сини,
а в устните – сподавен вик…
След туй два дни сме разделени.
Минутите, секундите броим.
Поглеждаме назад смутени,
мечтаем, мислим, малко спим.
Пред мене си… Избухва страст.
В прекрасен ден – усамотени,
усмихнати щастливи! Няма власт
горещата любов да ни отнеме.
Отново път… Отново мрак…
Изпитващ чувствата любима.
О, скъпа… Искам пак,
до мене да си. Да те имам!
ВИНА
Аз болката кървяща, твоя съм
и с думите ти тъжни нощем вия.
Подскачам даже в лекия си сън,
ликът ти пред очите щом се скрие.
Вината ми е горда, не желая
да бъде опростена… Не сега.
Обичам те, но вече съм в безкрая,
без радост, без сърце и топлина.
Не искам и не мога да се върна.
Любовта затискат морни длани,
на тез ръце с които те прегръщах
в мигове от страст необуздани.
Ти имаш вече свойта свобода.
Бъди щастлива в лоното и ясно!
Не проклиняй с болка ориста.
В любовта ни всичко бе прекрасно.
РАЗДЯЛА
Усетиш ли, че радостта
чезне в думите фалшиви,
и угасват в любовта
пламъчетата игриви.
Щом тъга те оцвети
с цветовете на раздяла.
Афродита щом заспи,
а душата… опустяла.
Тихо протегни ръка.
Мълчаливо погледни я.
Няма нужда от лъжа.
Тръгвай!
Просто си отивай!
