.
Първата професионална актьорска изява на Робърт Редфорд – водещ на ТВ игра, му носи хонорар от 75 долара. Сега той е сред най-високо платените актьори на планетата. И сред най-желаните.
Робърт Редфорд се ражда на 18 август, през 1936 година в Калифорния. Израства в семейството на счетоводителя Чарлс Робърт Редфорд и съпругата му Марта. За съжаление Марта Редфорд умира твърде рано – точно когато синът ѝ завършва гимназия.
Красивият младеж е с буен нрав и често проявява агресия в характера си. Забърква се в дребни кражби в гимназията, а заради злоупотребата с алкохол губи бейзболната си стипендия като студент в Университета в Колорадо.
След като учи в института по изкуствата Pratt и живее известно време в Европа, се завръща в САЩ и започва да учи актьорско майсторство в Американската Академия за Драматични Изкуства. През 1958-ма се жени за Лола Ван Вагенен, която му ражда четири деца, едно от които умира от синдрома на внезапната смърт при бебетата. Развеждат се през 1985-а.
Дъщеря му Шона Редфорд е художничка, а синът му Джейми Редфорд е сценарист. Втората му дъщеря Ейми Харт Редфорд наследява любовта към актьорската професия.
Много са незабравимите роли на Робърт Редфорд. Първият му значителен успех идва след снимките на „Бъч Касиди и Сънданс Кид” през 1969-а, когато актьорът е на 32 години. „Такива, каквито бяхме” и „Ужилването”, и двата през 1973 г., правят от Редфорд актьор № 1 в боксофиса за следващите 3 години.
Актьорът продължава да живее в обширно ранчо в Юта, където през 1980-а създава институцията „Сънданс“ за подпомагане на изгряващи кинотворци.
Ежегодният кинофестивал, който организира, е един от най-влиятелните в света. Режисьорски дебют Редфорд прави през 1985 г. с „Обикновени хора”.
През 1992 г. печели овациите и на публиката и на критиката с „Там тече река”, а през 1994-а с „Телевизионно състезание” отново получава номинация за най-добър режисьор.
Единственият „Оскар“, който Редфорд получава през дългогодишната си кариера, е за филма „Обикновени хора“ (режисьорският му дебют по романа на Джудит Гест), въпреки че е номиниран още два пъти за златната статуетка.
Другата награда на Академията актьорът получава за цялостен принос за създаването на филмовия фестивал Sundance. За целия си творчески път до момента има 34 отличия и 47 номинации.
Около името му винаги се плетат интриги. Той е яркото доказателство, че красивите мъже с гигантски талант извън големия екран трябва да се справят със спекулации, клюки и високомерие. И го прави. Справя се и продължава напред.
Никога не съм разбирал този маниакален стремеж на хората да се доберат до Холивуд и да бъдат знаменитости. Аз на практика съм роден там. Но това място не ми предлагаше нищо интересно.
Предизвикателство е да играеш съвсем сам, без да можеш да ползваш диалога като патерица, но всичко това е супер примамливо за един актьор.
Постоянните препратки към начина, по който изглеждам, пък ме влудяваха. Все едно бях натикан в клетка. Борих се с това. Казвах: Не, аз съм актьор, а не прост красавец!
Захванах се с кино заради изкуството на самия занаят. Играех изнасилвачи и психопати, за да развия и докажа уменията си. За мен беше въпрос на чест да потъна напълно в една роля и да я изиграя по най-убедителния начин. Но какво получих накрая? Всички просто коментираха колко е съвършена русата ми прическа.
Предпочитам да си остана актьор — дори лош актьор, но не и лош политик.
Всички сме се запътили към една и съща последна спирка.
Довери ми се. Няма да ти направя нищо, което и ти не желаеш…
с Мишел Пфайфър