.

Това е история за онази дълбока, жестока, голяма, изпепеляваща любов, която те кара да летиш и същевременно те срива до земята. Онази любов, която белязва живота ти завинаги и остава до края в сърцето ти. Това е любовната история на голямата Невена Коканова и сръбският актьор Раде Маркович.

Невена Коканова ни подари десетки незабравими роли, които изпълни с присъщата си омагьосваща грация и женственост. Името ѝ стои изписано с големи букви в сърцата на публиката и до днес.

Най-незабравимата ѝ роля е в „Крадецът на праскови“, създаден по едноименната повест на Емилиян Станев. Филмът излиза през 1964 година и е режисьорският дебют на Въло Радев.

Филмът разказва за невъзможната любов между българката Лиза и сръбския военнопленник Иво Обренович на фона на трагичните събития през Първата световна война.

Сръбският актьор Раде Маркович признава, че това е първата роля, която приема, без да е прочел сценария. Още преди да бъде излъчен в България, филмът е избран да участва в конкурсната програма на филмовия фестивал във Венеция.

Всички, които са гледали филма, ще се съгласят с думите на критикът Иван Стоянов:

„Когато гледаш „Крадецът на праскови“, те обзема носталгия и меланхолия. Настроението ти е същото, както когато слушаш лирическа музика или гледаш красива картина. Няма думи, които да опишат чувствата, които изпитваш, докато слушаш музикална фраза или гледаш цветовете. Може да забравиш всичко за „Крадецът на праскови“, но атмосферата ще остане с теб“.

Въздействието от актьорската игра и неповторимата атмосфера вероятно се дължи на чувствата, които пламват между Невена Коканова и екранния ѝ партньор.

Раде Маркович разказва: 

Това, което се случваше между нас, оживя във филма.

„Още на първия дубъл се усети, че между нас прехвърчат искри. Мисля, че филмът се харесва и днес, защото в него се разигра истинска любов, не само на екрана, а и наяве. Това беше една любов, каквато може да се роди по време на войната.“

На снимачната площадка чувствата излизат извън написания сценарий. В момента, в който героят на Маркович изрича към Невена репликите: „Защо те волим слънце мое, ти го знаеш, я те волим“, всички на терена застиват.

Камерите сякаш забавят своя ход, а екипът се вцепенява. Режисьорът Въло Радев само отронва лека въздишка, безсилен пред случващото се.

Любовта им е невъзможна, защото той е женен за сръбската звезда Оливера Маркович, артист на Югославия, тя – омъжена за Любомир Шарланджиев. Съпругът на Неве знае за увлечението й. Той е толерантен, но дава да се разбере, че трябва да избира. Раде Маркович си спомня след години:

„Не мога да кажа кога всичко това се превърна в любов. Но го осъзнах чак след снимките, когато се върнах в Белград. Аз се разведох, но Невена не можа. Нейният съпруг бе с тежки сърдечни проблеми. Разводът щеше да го убие…“

Седем години те крият тази невъзможна любов. Тя е любов на откраднати мигове, целувки, на тайни срещи и обреченост. Прекрасна любов, заради която времето спира, въздухът застива и земята спира да се върти, само за да даде повече пространство и минути на влюбените да се обичат.

В продължение на 40 години си пишат невероятни любовни изповеди и макар родните и югославските тайни служби зорко да следят кореспонденцията им, те поддържат пламъка на любовта до края на живота си. Маркович си спомня:

„Когато снимахме “Крадецът на праскови”, ни беше забранено да изказваме истинските си чувства. Тогава бяха други времена. Югославия беше на една страна, а България – на друга. Политиката диктуваше дори и личните чувства. По едно време ми идваше да зарежа артистичния си живот, защото ми беше писнало да съм артист на сцената и извън нея.“

„Аз бях готов за нея. Желанието е едно, но в живота често става другояче. Изправяш се пред стена, която са иззидали някакви хора. Невъзможно е да се озовеш от другата страна. Стената е висока. Така беше тогава. Беше застрашена кариерата й. Вярвам, че са я съветвали, че са й говорили, че трябва да се отрече от мен. Бях готов да я приема. Разведох се веднага след като се върнах от България, след края на снимките. Разведох се, макар че бях женен отдавна, имахме голям син. Истината е, че краят на този брак вече беше наченат. Не се страхувах от нищо, не се колебаех. По това време имаше известен в цяла Югославия слоган „Оливера и Раде Маркович“. Хората бяха много изненадани от развода ни. Те не знаеха, че чувствата ни бяха изразходвани. Разделихме се като приятели, целунахме се и готово. Аз чаках моята Невена.“

Невена си отива от този свят на 3 юни 2000 г., на 61 г. Коварната болест рак отнема живота на голямата актриса, която до последно не свежда глава, никога не се оплаква и запазва статута си на вечната и незабравимата. Последният й пристан е с. Иглика в Еленския Балкан, където тя избира да линее тихо и достойно.

От този свят, десет години по-късно в хърватския град Забок си отива и нейната голяма любов – Раде Маркович. След смъртта му става ясно, че той е запазил всички писма, които са си разменяли с голямата му любов Невена. Раде е съхранил нейни невероятни изповеди, съвместни снимки от кинофестивали от цял свят, както и фотоси на красивата българска актриса.

Единственото, за което сръбският актьор така и не успява да си прости е, че не е успял да се сбогува с нея и до края на дните си страда, че не е могъл отново да каже „Обичам те” на единствената и неповторима Невена…