.

Една от най-ласканите актриси на модерния театър, Сара Бернар достига международна слва с изпълнените от нея роли в „Рюи Блас” на Виктор Юго, „Федра” на Расин и „Дамата с камелиите” на Дюма син. Играта й се отличава със силна емоционална наситеност и вътрешен пламък. Критиците и поетите се надпреварват да възхваляват таланта й.

Сара е дъщеря на хубава шивачка, станала по-късно куртизанка. Майка й я изоствя и още от малка тя страда от туберкулоза. Никой не допуска, че ще живее дълго. На 16-годишна възраст възнамерява да стане монахиня.

Тогавашният любовник на майка й, херцог Дьо Морни, полубрат на Наполеон III, решава, че Сара ще стане актриса. Той използва връзките си, за да я вкара най-напред в музикалната консерватория и две години по-късно в престижния театър „Комеди франсез”.

През 1863 година тя е принудена да напусне „Комеди фрнсез”, защото е залепила плесница на друга актриса.

Способна на непредвидими емоционални реакции, изключително слаба, с буйни къдрави руси коси, тази изящна млада хубавица достига първия си триумф в театър „Одеон”, с пиесата „Кеан” на Дюма баща. Успехите се трупат върху това „деликатно тяло” и през 1880 г. тя основава собствена трупа и предприема обиколка на света.

Въпреки успеха Сара продължава да бъде парализирана от театрална треска. В състояние на постоянна крайна нервна напрегнатост тя често припада на сцената след спускането на завесата. Нейното белодробно заболяване не я напуска напълно и често я разтърсват пристъпи на кашлица, придружени с кървави храчки.

Крехкото й тяло е поддържано само от изключителната й воля. Тя има нужда от твърде малко сън и той й влива сила за десет души. Дори след извършената й ампутация през 1915 г. тя продължава да следва своя работен ритъм и постоянна активност почти до смъртта си в Париж, в нейния дом. Тогава тя е на 78 години.

Известна със своите повече от хиляда авантюри, божествената Сара казва сама за себе си, че е една от „най-големите любовници на своя век”. Поначало нейната майка желае да я възпита и подготви за ролята на куртизанка, но смелата и предприемчива млада жена не се чувства създадена за това доходно робство.

Нейната първа любовна връзка с граф Дьо Кератри започва, когато е на 16 години, но мъжът, който спечелва сърцето й, е Анри, принц Дьо Лин. Двайсетгодишна, тя ражда от него син, Морис, който, казват, е истинският смисъл на живота й.

По същото време тя вече е „хитът на Европа” и нейните предани почитатели са Гюстав Доре, Виктор Юго, Едмон Ростан, Оскар Уайлд и Емил Зола. От тях като мъже с художествен талант тя очаква да засвидетелстват почит към нейното изкуство.

Макар че Сара се впуска в любовни авантюри с пламенност и любопитство, тя рядко им се отдава изцяло, защото от малка е приучена на предпазливост. Веднъж споделя:

Домът на майка ми беше винаги пълен с мъже и колкото повече ги гледах, толкова по-малко ги харесвах.

Въпреки това актрисата, носеща ореола на славата, мигновено и магнетично привлича мъже и жени.

В един анонимен памфлет, озаглавен „Любовите на Сара Бернар”, се твърди, че е завъртяла главите на всички короновани личности в Европа, включително и на папата. Истината е, че тя има „особена връзка” с галския принц /бъдещия крал Едуард VII/ и с принц Наполеон, племенник на Наполеон I.

Що се отнася до другите владетели на Европа, и да не е в леглата им, то поне със сигурност знае как да спечели техните сърца. Австрийският император Йосиф, испанският крал Алфонс, италианският крал Умберто я отрупват с кралски подаръци. Датският крал Кристиан й заема своята яхта, великият херцог Фредерик й разрешава свободно да използва замъка му.

В театъра играта й се подсилва емоционално от това, че повечето от партньорите й са нейни любовници. Всяка от тези връзки не е по-продължителна от времетраенето на представленията на самата пиеса. Завладени от чара на Бернар, нейните любовници й остават приятели.

Остарявайки, Сара продължва да поддържа връзки със своите партньори. Шейсет и шест годишна, по време на едно турне в Съединените щати тя подхваща връзка с Лу Телеген, холандец по произход, която трае 4 години. Той е истински рус Херкулес, лишен от талант и поне с 35 години по-млад от нея. В своята автобиография „Жените бях нежни” той твърди, че времето, прекарано със Сара като негова партньорка, е „най-славната епоха” в живота му.

Нейният единствен брак я свързва през 1882 г. с Аристид Жак Дамала, човек с покварени нрави и прекомерна елегантност. Той е грък, дипломат, актьор и по-млад от нея с 11 години.

Полу-Казанова, полу-Маркиз Дьо Сад, той демонстрира публично своите любовни успехи и показва, че изпитва особено удоволствие да унижава Сара по този начин. Те се развеждат в годината на сватбата си. Независимо от това през последните години от живота му тя с преданост се грижи за него. Той умира през 1889 г. от злоупотреба с морфин и кокаин.

От ексцентричностите на Сара най-известен е тпицираният със сатен ковчег, около който на времето много се шуми. Вярвйки в лекарската присъда, според която не й остава много да живее, Сара още като момиче измолва от майка си да й купи хубав ковчег, за да не бъде погребана по бедняшки. Тя понякога спи в ковчета и често се фотографира в него.

В книгата си „Спомени за Сара Бернар” актрисата Мари Коломбие твърди:

Сара изискваше от своите интимни приятели да й правят компания в тесния сандък. Някои се колебаели, това гробищно обиталище пресеквало желанието им.

Малко преди Първата световна война Октав Мирбо пита Сара Бернар, дали мисли да се откаже някога от любовта.

Не, до последния ми дъх. Надявам се да живея, както винги съм живяла. Аз черпя своята енергия и жизненост от покорството си пред моята женска съдба.

„Интимният живот на великите“, Уолъс и Валешински