.

Александър Солженицин е „продукт” на годините след Втората световна. Добродетелта, която винаги би трябвало да свързваме с тази личност, е смелостта и по-точно – интелектуалната смелост да казваш истината по време на режим, изцяло съграден и функциониращ върху лъжа.

Като всеки истински пророк, Солженицин е герой в мирно време, а не на бойното поле; и герой не е силна дума, когато човек си припомни, че говорим за власт, еднакво агресивна и към външните си врагове, и към собствените си граждани. 

Нещо, от което изобщо не е застрахован и Западът, който често само имитира демократични порядки, според собствените му думи.

Насилието може да се прикрива само чрез лъжа. А лъжата може да се поддържа само чрез насилие. Всеки човек, който веднъж е възприел насилието като свой метод, неизбежно е заставен да възприеме лъжата като свой принцип.

Ние знаем, че те лъжат.
Те си знаят, че лъжат.
Те знаят, че ние знаем, че лъжат.
Ние знаем, че те знаят, че ние знаем, че те лъжат.
И все пак те продължават да лъжат.

Ако живеем в положение на постоянен страх, можем ли да останем човеци?

Простото решение за смелия човек е да не съучаства в лъжите. Една дума истина тежи повече от света.

Липсата на гражданска смелост в своеобразната вечна битка с властта води до чудовищни състояния на обществото, както вече видяхме в СССР.

В нашата епоха, когато технологиите добиват контрол над живота, когато материалното благоденствие се смята за най-важната цел, когато влиянието на религията е отслабнало навсякъде по света, писателите са натоварени с изключителна отговорност.

Силата или слабостта на едно общество зависи повече от степента на духовния живот, отколкото от степента на индустриализацията. Нито пазарната икономика, нито дори общото изобилие определят върховното постижение на човешкия живот. Ако духовните сили на една нация са изтощени, тя няма да бъде спасена и от най-безупречното държавно устройство, нито от някакво индустриално развитие. Едно дърво със загнила сърцевина не стои изправено.

При такива световни събития, надвиснали над нас като планини, не, като цели планински вериги, може да изглежда нелепо и неуместно да си припомним, че главният ключ за нашето съществуване или несъществуване се намира във всяко отделно човешко сърце, в предпочитанието на сърцето към конкретно добро или зло. И все пак това остава вярно дори и днес, и всъщност е най-надеждният ключ, който имаме. Социалните теории, които обещаваха толкова много, ни разкриха фалита си, оставяйки ни в задънена улица.

И отново ставаме свидетели на единствения извод от световните процеси. Изтокът и Западът пак постигат еднакви резултати заради същата причина: Хората са забравили Бога.

Човек си е поставил за цел да покори света, но по този път той губи душата си.

Когато мълчим за злото, ние го погребваме толкова дълбоко в себе си, че на повърхността не се появява никакъв негов признак; ние го имплантираме и то ще се повиши хилядократно по-силно в бъдеще. Когато нито наказваме, нито укоряваме злодеите, ние изтръгваме основите на справедливостта за новите поколения.

Де да беше всичко толкова просто! Ако някъде просто имаше зли хора, потайно извършващи злодеяния, щеше да е нужно само да ги отделим от останалите и елиминираме. Но линията, разделяща доброто и злото минава дълбоко през сърцето на всяко човешко същество. А кой е склонен да унищожи част от собственото си сърце?

Прибързаността и повърхностността са психичните заболявания на 20 век и повече от където и да било другаде тази болест е отразена в медиите.

Изглежда, че медиите са станали най-могъщата власт в западния свят, по-могъща от законодателната, изпълнителната и съдебната. Човек би попитал: Кой е гласувал за тях и пред кого са отговорни?

Не търсете илюзорното — имущество или положение. Всичко това се добива за сметка на вашите нерви, десетилетие след десетилетие, и може да бъде конфискувано от днес за утре. Живейте решително над тези неща от живота — не се страхувайте от нещастието и не тъгувайте за щастието; в крайна сметка те са едно и също: горчивината не трае вечно, а сладкото никога не пълни чашата до препълване.

Ситостта изобщо не зависи от това колко ядем, а от това как се храним. Същото е и с щастието, съвсем същото е… Щастието не зависи от това колко външни придобивки сме грабнали от живота. То зависи само от нашето отношение към тях. В даоистката етика има поговорка за това: „Който е способен на доволство, винаги ще бъде доволен.“

Винаги плащаме скъпо за стремежа си към евтини неща.

Гордостта се натрупва в човешкото сърце, както сланината върху прасето.

Съжителството с комунизма на една и съща планета е невъзможно. Или ще се разпространи, подобно на рак, за да унищожи човечеството, или в противен случай човечеството ще трябва да се освободи от комунизма (и дори тогава ще се сблъска с продължително лечение на метастазите).

Социализмът от всякакъв вид води до пълното унищожение на човешкия дух.

Това не е преувеличение. Болшевизмът извърши най-голямото клане на човеци за всички времена. Фактът, че по-голямата част от света е невежа и незаинтересована от това огромно престъпление, е доказателство, че световните медии са в ръцете на извършителите.

Моето пожелание за вас… е вашият скептично-еклектичен мозък да бъде залят със светлината на истината.

източник: otizvora.com

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм: