.
Един известен учен умрял и се представил пред Бога.
– Ние, хората на науката, се научихме на всичко, което Ти умееш – казал той гордо. – Присаждаме сърце, клонираме хора, създаваме нови видове живи организми. Всичко, което приписват на Твоята мъдрост и могъщество, вече не ни коства усилия…
– Добре, – отвърнал Господ. – Хайде да проверим. Ще се върнем в най-ранната епоха и ще създадем първия човек – Адам.
Ученият се навел, за да вземе шепа пръст.
– Почакай, не бързай, – спрял го Творецът. – Използвай своя собствена пръст, а сътворената от Мен не пипай!
Един монах казал на своя старец:
– Невинаги е лесно да разбереш в какво се състои твоят дълг.
– Напротив, много е лесно – отговорил старецът. – Дългът е това, което най-малко ти се иска да правиш.
Попитали Свети Исаак Сириец:
– Кое е най-скъпо за човека?
– Вътрешният му свят! – отговорил той, без да се замисля. – Никога не разпилявайте вътрешния си свят. Ако се помирите със себе си, ще се помирят с вас и земята, и Небето.
Александрийски безбожници хванали един християнин, дълго го мъчили и обиждали, а накрая го попитали:
– Какво толкова е направил вашият Иисус Христос, за да го възхвалявате така?
– Това, че вашите обиди и мъчения не могат да ме наранят! – отговорил подвижникът.
Един човек купил от пазара зеленчуци, но у дома разбрал, че вместо тях търговците са натоварили на каруцата му камъни.
Но не се върнал обратно, не се разгневил, а продължил да живее както преди.
И ето, след четиридесет дълги години на вратата му се почукало.
Когато отворил, човекът видял отпред някакви дрипави старци.
– Здравей – казали те, – ние те измамихме на пазара и дойдохме да поискаме прошка.
Човекът отвърнал:
– Да, спомням си. Но нищо не сте ми длъжни: камъните изхвърлих в една яма още същия ден. А вие четиридесет години ги носите в сърцето си.
