.
Мартин Лутър Кинг. Името му е световен символ на борбата за граждански права, за която плаща с живота си – убит е на 4 април, 1968 година.
Той е най-младият лауреат на Нобелова награда за мир за неговите усилия за премахване на сегрегацията и расовата дискриминация чрез гражданско неподчинение и други ненасилствени средства. Получава признанието на едва 35 години.
„Имам една мечта…” е една от знаменитите му фрази, с които остава в световната история. Нека си припомним още негови вдъхновяващи послания.
Направи първата стъпка с вяра. Пътят ти напред няма да е осветен, ти само направи първата стъпка.
Верижната реакция, при която омразата поражда омраза, трябва да бъде пречупена, или ние ще рухнем в тъмната пропаст на взаимното унищожение.
Ако обичате враговете си, ще откриете, че дълбоко в корените на любовта се крие силата на освобождението.
Ако се оставите на изкушението, да използвате насилие в борбата си, идващите поколения ще наследят дългата и безутешна нощ на огорчението.
Ако човек не открие нещо, за което си струва да умре, той не заслужава да живее.
Бунтът е всъщност езикът на тези, които остават нечути.
Истинският мир е не само отсъствието на напрежение, но и наличието на справедливост.
Аз съм така смел да вярвам, че навсякъде хората могат да се хранят по три пъти на ден за своето тяло, да получават образование и култура за своя дух и чест, да имат равноправие и свобода за своята душа.
Наистина законът не може да принуди някой да ме обича, но може да го спре да ме линчува, което аз намирам за много важно.
Накрая ще запомним не думите на нашите врагове, а мълчанието на нашите приятели.
Ненасилието е мощно и справедливо оръжие.Наистина, то е едно своеобразно оръжие в историята;то удря, без да причинява рани и то щади тези, които го притежават.
Неправдата, където и да е, е навсякъде заплаха за справедливостта.
Никой не може да те възседне, ако сам не огънеш гръб.
Омразата парализира живота; любовта го изцелява. Омразата обърква живота; любовта връща хармонията. Омразата помрачава живота; любовта го озарява.
От горчив опит знаем, че потисникът никога не налага свобода доброволно; тя трябва да бъде извоювана от потиснатите.
Отказвам да призная твърдението, че човечеството така трагично се е оплело в беззвездната тъмнина на расизма и войната, че светлото начало на деня на мира и братството никога не може да стане реалност.
Трябва да се научим да живеем заедно като братя, или да загинем заедно като глупаци.
Тъмнината не може да прогони тъмнина; само светлината може да го направи. Омразата не може да прогони омраза; само любовта може да го направи.
Най-важният, най-настойчивият въпрос в нашия живот е: Какво всъщност правиш ТИ за другите?
Трябва да приемем крайното разочарование. Но никога не трябва да губим безкрайната надежда.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
