.

Ал Пачино е един от най-великите актьори в историята на киното. Името му се утвърждава през 70-те – най-добрите години на седмото изкуство засега.

Актьорът се ражда в Бронкс, а родителите му се развеждат, когато той е още малък. Заедно с майка си се мести в дома на неговите баба и дядо.

Докато расте, Пачино обича да гледа филми и често повтаря реплики и ситуации с любимите си персонажи. В училище се чувства отегчен и немотивиран, но скоро открива спасението – училищните пиеси.

И не след дълго неговата страст се превръща в професионална кариера.

С наситените и запомнящи се превъплъщения, Пачино беше и продължава да е уникат в актьорската професия.

Неговият метод за игра служи на много млади актьори да навлязат в професията, а внушителният брой класически роли, които е изиграл, вече са го превърнали в една от легендите на киното.

Да ти кажа ли от какво човек става безчувствен и циничен? От това, че са го предавали, захвърляли и заменяли за други хора, а той е бил готов да даде, ако не всичко, то твърде много.

Когато всичко работи, човек престава да се показва и доказва на другите. Когато човек е силен, той излъчва спокойствие и не влиза в излишни битки. Когато обикнеш настоящето, спираш да бъдеш обсебен. Тогава човек става самостоятелен, уповава се на вярата в себе си, знае на какво е способен и не се нуждае да убеждава другите да вярват в него.

За хората, за които съществувам от време на време, аз нямам време.

Лесно е да се заблуди окото, но е трудно да се заблуди сърцето.

Животът е пътуване с влак. Първо минаваш през един дълъг тунел, без да знаеш къде води той. След това, някъде към 50-те, влакът излиза от тунела на светло и в далечината виждаш голяма планина — крайната цел на пътуването. Аз вече зърнах планината. Това е едно ужасно усещане, което смразява кръвта.

70-те беше епохата на красивите мъже. После се появих аз.

Надявам се, че хората ме възприемат като актьор. Никога не съм искал да бъда филмова звезда.

Най-трудното нещо в това да бъдеш известен, е, че хората винаги са мили вас. Водиш разговор и всеки се съгласява с това, което казваш – дори и да говориш пълни глупости. Трябва хората да могат да ви кажат, каквото не искате да чуете.

Хората са по принцип трудни за опознаване. Понякога ставаш лекомислен при такова отношение от страна на всички околни. Обичам едно изказване на Брандо: „По тия места минаваш за вале пика, татенце, но аз съм виждал и другия ти профил.” Често пъти ми се ще и аз да го кажа.

Проблемът при мен, предполагам, е следният: трябва да си бил с мен поне 50 години, за да разбереш точно за какво говоря и какво имам предвид.

Винаги казвам истината, освен в случаите, когато лъжа.

Моите слабости … Може би, ако ме бяхте питали за силните ми страни, щях да направя същата пауза. Може би те са едно и също нещо.

Аз наистина съм наследник на мафията. Моят дядо Джерарди идва от градчето Корлеоне в Сицилия. Затова много исках ролята на Майкъл Корлеоне в „Кръстникът“. И никой не вярваше в мен освен режисьора Франсис Форд Копола. А като излезе филмът, всички ме поздравяваха.

Любовта е много важно нещо, но преди всичко имаш нужда от другар – искаш в края на краищата да си прав, ако кажеш, че жената, с която си, е твой приятел. Това има отношение към доверието. За всичко е нужно време. Любовта минава през различни стадии на развитие. Но оцелява.

Романтичната любов може да се окаже голям трън отзад, да знаеш. И здравата да те нарани.

Не ми е нужна красива жена, за пари мога да ѝ подаря всяка външност. Не ми е нужна и богата, защото имам всичко. Нужна ми е порядъчна жена. Вярност и добра репутация не мога да купя за всичките пари на света.

Някога обичах да казвам, че искам да коленича пред жената, да я поставя на пиедестал и да я издигна високо, високо, далеч над възможностите си да я достигна… След което ще потърся друга. Но като актьор не съм имал подобни щения. На сцената жената е равноправна и съвместната ми работа с жени е поизменила изначалната ми нагласа. Този въпрос никога не ме е занимавал в своята цялост, тъй като мачизмът не ми създава никакви проблеми. Но, обективно погледнато, да, разбира се, симпатизирам на техните цели.

Вярвам, че в рамките на денонощието има само един ден. На човека е даден днешният ден и нищо повече.

Стане ли въпрос за пари, човек се променя. Става някак особен. Знам, защото съм го изпитвал на собствен гръб. Богатите разбират от пари, знаят всичко за тях и се отнасят към тях по различен начин. А когато не си ги имал, а сега ти се удава възможност да ги притежаваш, трябва да усвоиш тази нова наука. 

Започнах да печеля много, но това не ме направи кой знае колко щастлив. Хубаво е да се храни човек редовно, да не ходи гладен. Имах късмета да не ставам заложник на материалното в този живот.

На нас – актьорите ни е нужна известна несигурност. Именно тя поддържа градуса на кипене. Аз все още не мисля за пенсиониране. Бях шокиран, когато чух, че Пол Нюман се пенсионира на 82- годишна възраст. Повечето от нас просто падат в боя, като стари войници.