Джордж Мартин казва, че за да се изгради литературан образ, в героя задължително трябва да има противоречие.
По този критерий аз винаги съм се чувствала като герой от книга.
I am tragically yours in a page of a book.
Заключени в собственито си съзнание сме абсолютно сами.
Понякога тази самота е убийствена.
Толкова тежка, че единственият възможен изход виждам в смъртта.
Инстинктът към Танатос.
И в този миг, точно когато е най-тежко, инстинктът към Ерос надделява посредтвом близостта с друго човешко същество, каторжник, заключен в негия собствен затвор.
…аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни…
Има много видове любов. Но не е ли най-свещен този миг, този най-невинен миг, в който две човешки същества се осмеляват да пристъпят плахо едно към друго, само за да се усетят.
Да усетиш другия, без да го познаваш, без да искаш нещо, без да знаеш нищо. Само да сте близо. Заедно.
Мога да изпитвам чувството от този миг отново и отново, да се потапям в опиянението, което дава с цялата си благодарност за това, че е имало няколко мига, в които самотата ми се е стопила.
За да мога да се примиря, да приема тази тежка присъда, която повечето хора дори не осъзнават…
Защото всичката друга любов започва да поставя условия, да изисква, превръща се в проект или потъва в безразличие.
Никога не е като в този първи миг…
автор: Катерина Петрова