.
Представете си, че се озовавате на брега на безкрайно синьо море. Лек хладен бриз гали лицето ви, а слънчевите лъчи се пречупват в безброй искрици в кристалните вълни. В този момент на спокойствие и единение с природата, започва да звучи емблематичната песен „Синева“ на Васил Найденов.
Гласът на Васил Найденов, сякаш нежен морски бриз, ни потапя в меланхолична, но и красива история за изгубена любов. Текстът, написан от Павел Матев, е изпълнен с метафори и образи, рисуващи картини на пролетни поля, златиста есен и снежни зими.
Всяка дума е изпълнена с емоция, сякаш описва сълзи, падащи в синята бездна на спомена. Музиката, композирана от Александър Йосифов, е нежна и чувствена, сякаш галеща душата с мелодични вълни.
„Синева“ не е просто песен, тя е емоционално пътешествие. Тя ни кара да се замислим за мимолетността на живота, за красотата на изгубените моменти и за вечната сила на любовта.
Ти отмина,ти отмина,ти отмина.
Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд,сякаш пролет и есен, и зима…Твойта сянка над младата ръж се извикато кърпа синя.
Непрежалена тъжна шега като яребица се заобажда.И една ароматна тъга почна лекичкода те възражда.
Аз се спрях, аз се спрях и затворих очи,вероятно да те преживея.
А душата виновно, виновно мълчисамо сянката мина през нея.
Само вятърът, вятърът вейна едва,пиле някакво изписука.Ах каква, ах каква синева сме забравилинякога тука.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
