.
Всичко може да бъде прието и простено. И надмогнато. В душата. Вътре в душата.
Бедствията са в душите. И там е бойното поле, където те трябва да бъдат неутрализирани. Осмислени.
Без злоба, гняв и отчаяние. А където може и да се помогне – да се помага – умно и без капка колебание!
Така би могъл да мисли за бедствието човек. Като светец!
За да не страдаш – не залагай на такива губещи карти като тялото си, живота си (продължителност и качество), здравето си (което е ужасно нетрайно и несигурно нещо), богатството си, другите хора (които така или иначе винаги ще те разочароват!).
Ти заложи на смелостта си, на великата човешка способност да се надмогва всичко – и ще бъдеш добре.
Бездушието е душевна болест!
Но как да се отървем от нея? Може ли човек да си наложи въодушевление?
По принцип въодушевяват ни тия мигове, минути и дни, в които се борим за изконни свои права – за живота си, за свободата си, за здравето си, за щастието си, за любовта.
За Смисъла си.
Който затъне в блатото на посредственото доволство или недоволство (което е едно и също) – той няма борба, той няма въодушевление.
„Аскет в мола“
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: Защо не е добре писателите да са бедни – КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ