.
Книгите са опасни. Защо? Защото карат хората да мислят. Как книгите могат да се окажат бягство и спасение? Вижте отговорите, които дава „Библиотекарката от Аушвиц“.
Представяме ви един въображаем разговор.
Защо нацистите искат да унищожат книгите?
В историята на човечеството всички диктатори, тирани и потисници – били те арийци, африканци, азиатци, славяни, независимо дали са защитавали народната революция, привилегиитена висшата класа, Божите повели или строгата дисциплина на военните, независимо от идеологията им, са имали нещо общо – винаги са преследвали ожесточено книгите. Много са опасни, карат хората да мислят.
Как човек успява да оцелее при такива жестоки условия?
Най-силният атлет не е този, който стига пръв до финала. Този е най-бързият. Най-силният е онзи, който всеки път, когато падне, се изправя. Онзи, който не спира въпреки болката в ребрата. Онзи, който не се отказва, въпреки че финалът е все още далече. Когато този атлет стигне до финала, дори да е последен, той е победител. Понякога, дори да искаш, не е във възможностите ти да бъдеш най-бързият, защото краката ти не са толкова дълги, или защото белите ти дробове са по-тесни. Винаги обаче можеш да избереш да си най-силният. Това зависи единствено от теб, от волята и усилията ти.
Защо децата в „Аушвиц“ проявяват толкова голям интерес към книгите?
Дори онези, които никога не са отваряли книга освен по принуда, сега разпознават в този предмет от хартия свой съюзник. Щом нацистите забраняват книгите, значи, книгите са на тяхна страна.
Досегът с книгите ги доближава донякъде до нормалността, а това е мечтата на всички. Пламенното желание, което всички отправят в молитвите си със затворени очи, не са луксозни играчки, нито кой знае какви неща. Това, за което се молят на Бог, е да играят на криеница на площада, да пият вода от чешмата.
Губехте ли вяра?
Има ли Бог, има и дявол. Те са пътници по една и съща железопътна линия – единият в една посока, а другият – в противоположната. По някакъв начин доброто и злото се уравновесяват. „Как ще знаем, че това, което вършим, е добро, ако не съществува злото, за да можем да сравняваме и да видим разликата?“, пита се тя. Мисли си, че на никое друго място в света дяволът не се чувства толкова удобно, колкото в „Аушвиц“.
Какво ще отговорите на онези, които заявяват, че има по-важни проблеми за решаване в един концентрационен лагер от опазването на книгите?
Книгите не лекуват болести, нито могат да послужат като оръжия срещу армия от палачи; те не пълнят стомаха, нито утоляват жаждата. Вярно е, че културата не е необходима за оцеляването на човека, нужни са само хляб и вода. Вярно е, че с хляб и вода човекът ще оцелее, но само с това цялото човечество ще загине. Ако човек не се вълнува от красотата, ако не затвори очи и не се пренесе в света на въображението, ако не е способен да си задава въпроси и да прозре границите на невежеството си, той е мъж или жена, но не е личност. Нищо няма да го отличава от една сьомга, зебра или мускусен бик.
Из „Библиотекарката от Аушвиц“
Романът „Библиотекарката от „Аушвиц“ е вдъхновен от истинската история на Дита Полахова, четиринайсетгодишно чешко момиче, депортирано с родителите си в концентрационния лагер „Аушвиц“.
Там учителят Фреди Хирштайно е създал училище, което разполага с най-малката нелегална обществена библиотека, съществувала някога. Състои се от осем разнищени, прокъсани, осеяни с петна книги, но те са истинско съкровище на това място, където притежанието им се наказва със смърт.
Малката библиотека е поверена на Дита, която се грижи за томчетата. Всеки следобед ги прибира в скривалището им и всяка сутрин ги изважда и ги разпределя между учителите.
Сред целия ужас Дита не се предава, нито губи желанието си да живее и да чете въпреки газовите камери, въпреки нечовешките условия, глада, мръсотията и студа.
Именно книгите стават нейният източник на сила. Защото дори в Лагера на смъртта да разгърнеш книга е като да се качиш на влак, с който да заминеш на невероятно приключение.
Една разтърсваща, сурова история за съдбата на стотиците хиляди лагеристи в „Аушвиц“ и за смелостта и героизма на едно момиче, което дори Третият райх не успява да сломи.
