.
Отчаяната нужда да принадлежиш на някого не може да бъде заменена с низ от банални думи, изпразнени от съдържание.
Все по-нарастващата пошлост във взаимоотношенията оставя празнота, която не ще бъде запълнена.
Защото в любовта винаги има скрит блян и надежда.
Надежда за нещо повече от еднообразното сиво ежедневие, което неспирно заплашва да задуши всеки опит да достигнем онова, което е отвъд, онова, което е скрито дълбоко в очите.
Времето отминава безмилостно и отнася със себе си това, до което никога не сме се докоснали.
И по-добре е да отминеш, щом сърцето ти знае, че нищо красиво няма да се случи, отколкото да се държиш като удавник за сламка за илюзии, не само наивни, но и покваряващи душата, поради своята невъзможност.
Запази тази мистерия в душата си, която те кара да се будиш всяка сутрин с надежда и да заспиваш, бленувайки, един свят, в който красотата означава нещо повече от симетрия, нещо повече от това, на което си привикнал.
Призови това, което може да бъде, вместо да се задоволяваш с това, което е.
Открехни портите на възприятията и позволи на всички фантастични образи и шепоти да проникнат и в тялото, и в душата ти.
Изтрий скръбта и нека сърцето ти стане чиста дъска, на която ще нарисуваш най-прекрасните си видения.
Нека да бъде!
автор: Катерина Петрова