.
ИНТЕРВЮ В УТРОБАТА НА КИТА
– Къде беше –
питат ме –
повече от три десетилетия?
– Бях в утробата на Кита.
Всички виждате,
нарочно питате.
– Как прекара –
питат ме –
три десетилетия в търбуха му?
– И това го знаете –
комар играх
с оня комарджия… Йон библейския.
– Ама Йон излезе –
викат ми, –
теб защо те няма –
питат ме.
– Йон излезе –
господ го откупи,
а за мене дявола не даде пукнат грош.
– Страшно ли ти беше –
питат ме –
толкова десетилетия?
– Страшно беше,
скучно стана –
пушех и мълчах,
мълчах и пушех…
– А сега какво ще правиш –
питат ме –
следващото тридесетилетие?
– Аз ли?
Аз не знам,
но знам, че Кита
фасове ще плюе
три десетилетия
и ще замърсява океанската среда.
ПОХОД НА СВОБОДАТА
Не е имало,
няма да има
от това по-велико знамение:
Свободата крачи заканително,
статуите си самичка разрушава,
поругава всички свои символи.
Треперете, ако Свободата каже:
„Няма нужда от статуи,
няма нужда от символи –
съществувам самата Аз!“
В този миг над вас ще пламне въздухът,
камъкът ще пламне
и желязото.
И ще пламнат частните ви библии. –
Ще горят пророческите редове,
без да подозират, че се сбъдват
мрачните им предсказания…
Дълго време след това ще бъде тихо.
В мъртвите води на океана
един континент ще потъне.
Друг континент ще изплава.
И ще ни стане ясна тайната на Атлантида.
БОЛЕЗНЕНА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ
Заварих покъртителна картина в къщи –
мишките си хапеха опашките
и преплитаха крака от слабост.
Паяци огризваха
(за кой ли път!)
миналогодишен череп на муха.
Аз прозорците отворих
и вратата.
Но на тях не им достигна сила
да излязат вън
и да си дирят
другаде прехраната.
