.

Популярният руски психолог Михаил Лабковски разкрива какво се крие зад фасадата на хората, които не искат или не умеят да създават трайни връзки.

Ролята на отношенията в живота на човек

Съществува популярна идея, че отношенията са неотменна част от нашия живот, защото по природа ние сме социални същества.

В училище са ни учили, че потребността от това да имаме отношения, е генетически заложена.

А различията, като нуждата от самота и отшелничеството, често са обявявани за неадекватни състояния.

Чували сте и познатото:

Колкото повече опознавам хората, толкова повече обичам животните.

Но накратко – при здравите, психически стабилни хора, има желание за създаване на отношения.

Здравите хора създават отношения, в които е вложен определен смисъл.

Докато при невротиците, отношенията на всички нива имат силно преувеличена роля, свързана с болезнени теми – липса на родители в детството, хладни отношения у дома и т.н.

Много жени смятат, че отношенията – те са единственото важно нещо на тоя свят. Себереализация, кариера, пари – всичко това е безсмислено или придобива значение само ако липсват отношения.

Заради това, че мнозина в детството си са страдали от липсата на родителска грижа, днес те имат хипертрофирало отношение към връзките.

Те са обладани от натрапчива идея – непременно да имат някого до себе си.

Мъжете, за разлика от жените, имат по-различни приоритети – добра работа, стремеж към печелене на пари и други жизнени цели.

Ако човек принципно не е имал проблемни отношения с родителите си, отношенията играят второстепенна роля. На първо място стои себереализацията.

Какво се крие зад желанието да имаме човек до себе си

Встъпвайки в отношения, подсъзнателно хората искат да получат пари, грижа, внимание, покрив над главата – при това, без да правят нищо.

Всъщност, всичко това няма никаква стойност – преобладават само чувства, емоции, преживявания.

Копнеейки за отношения, невротиците искат да се върнат в детството и да преживеят отново изпитаните тогава усещания.

Здравите хора търсят единствено взаимна любов, затова те нямат проблеми да създадат отношения.

Много жени задават въпроса, къде да си намерят мъж.

Когато човек е отворен и готов за връзка, способността да живее заедно с някого, създава самите отношения.

Някои жени съвсем не са наясно какво точно търсят в отношенията с мъжете, на тях им е нужен сляп, глух и ням капитан за далечно плаване, защото много от тях никога в детството си не са имали здрави отношения с баща си или са имали лоши отношения с майка си.

За проблемите на нездравите отношения

Детските преживявания на някои жени са били наситени със страдания и самосъжаление.

Мъжете, които ги обичат днес, които желаят да се грижат за тях и да ги направят щастливи, не могат да им осигурят подобни усещания.

Такава жена не се нуждае от любов и грижа, а иска постоянно да живее в състояние на несигурност.

Такива хора не могат да имат здрави отношения, това се отнася и за онези с тежко семейно наследство.

Някои мъже отбягват любвеобилните жени, които демонстрират преданост и грижовност, защото са белязани от спомена за студената си майка и факта, че никога в детството си не са сядали на масата за семеен обяд.

Доколко е важно за отношенията равностойното социално положение

Ще дам няколко примера: Жан Жак-Русо си направил експеримент като се оженил за неграмотна селянка и той свършил с факта, че тя си намерила любовник и го зарязала.

Известната манекенка Наталия Водянова наскоро беше попитана, дали би се омъжила за стругар. И тя отвърна: „Разбира се! Само кажете, къде ще го срещна!?”.

Считам, че общите интереси играят много важна роля. На стадия на влюбването няма различия – човек не се замисля много-много що за човек е партньорът му, какво работи, какви са интересите му.

После обаче настъпва прехода от симпатията към перспективата, от детството към зрелия живот.

Ако и двамата партньори са невротици

Милиони хора по света живеят в невротични отношения.

Много от тях още от самото си раждане са живели в такива тежки и лоши условия, че сега ги считат за нещо естествено.

Те не се чувстват невротици, дори напротив. За съжаление, болшинството хора са привикнали да страдат и им се струва, че това е нормално.

Нашата литература, кино, театър и музика, цялата ни култура спомага за това.

Ярки представители са Толстой и Достоевски.

Първият постоянно се занимавал с жена си, а с децата си общувал чак като станели на 20 години. Демонстрирал, че дружи със селяните, занимавал се с демагогия и абсолютно не съответствал на това, за което пишел. Но се борел сам със себе си.

Вторият пък, крадял бижутата на жена си и ги проигравал на карти.

Животът не е такъв, какъвто са го описали Толстой и Достоевски, макар и двамата да пишат гениално. Идеята за страданието е типично руска черта.

Огромна роля играе и православието, което култивира страданието.

Повечето хора се мъчат и умират, така и не познали чувството на щастие.

Здравият човек винаги избира себе си и своето щастие, а невротикът – емоциите и отношенията. Това е разликата между тях.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм: