.

УТРЕШНИТЕ МЪЖЕ

Вие, жени, насаме с хладилника,
свързани с парцала за прах,
с един живот без любов,
погрижете се за момчетата,
които скучаят по улиците
и гледат как миете прозорци,
възхищават се тайно на вашите гърди,
на божествените ви бедра –
подарете им усмивка, защото
за вас те бленуват.

Облекчете им летните мъки,
освободете ги от техните кожени якета,
от техните тенекиени думи
и хромирани чувства, покрийте
тръпнещата им голота с целувки.

Бъдете добри към утрешните мъже, мили мои,
задоволете с тях желанията си;
попречете им да станат и те като другите,
жестоки и хладни,
а цъфтящите им жени да униват
насаме с хладилника и парцала за прах,
в един живот без любов.

ПРЕПОРЪЧАНО ПИСМО

Улицата гъмжи от несретници,
а ти носиш главата си
като печалба от лотарията.
Това ти можеш.

Рисуваш цветя по колата си,
вместо да я подпалиш.
Така не виждаш нещата толкова черни.

Често пътуваш ей тъй, без посока,
и се прибираш в добро настроение.

По принцип не даваш да ти развалят вечерта –
при нужда глътваш две хапчета
и отново си свежа и румена
до най-крещящото противоречие:
фучиш срещу целия ад,
а ми отнемаш въздуха с дима на цигарата си;
мечтаеш за рай на земята,
а се натряскваш до смърт.

Никой не ти попречва.

Твой си е този живот,
тази весела пустош, това линеене
по най-лекомислен начин.

БРУТО, BABY

В златни приказки да се будим честити
не ни е отредено.
В хляба живеем,
за да правим песни от мечтите.
Трябва да оцелеем.

Какво значи за глад и за смърт да брътвим,
за смисъла на живота.
Няма отговор на тези въпроси.
Нека във въздуха да полетим.
Той ще ни носи.

Ралф Ротман /1953/ е роден в Рурската област. След като изучава зидарство, прави опити в различни професии: става шофьор на такси, печатар, санитар, готвач.

Първата стихосбирка на Ротман „Драскотини“ (1984) излиза под редакторското ръководство на поета Кристоф Мекел и го изявява като творец с ярък и самобитен талант.

Темите на тези стихове – житейски ситуации в дребнобуржоазна или пролетарска среда, приглушени бунтове, опити за бягство и самота – стават основа и на много от по-късните романи на Ротман.

В следващите години той публикува стихосбирката „Молитва сред развалини“ (2000), която го утвърждава като поет с деликатни художествени сетива и дълбока социална чувствителност, подхранена от спомените за детството.

Писателят се установява да живее в Берлин.

превод: Венцеслав Константинов