Някои хора още от деца знаят какви искат да станат, „когато пораснат“. Но много от нас се стремят към образование и работа, без изобщо да си дават сметка какво искат, тъй като не са убедени какви качества притежават.

Още по-лошото е, че често смятаме, че има нещо нередно в това, че не сме достатъчно добри в дадена сфера. Разбира се, това е съвсем в реда на нещата, защото ние не притежаваме всички видове заложби, умения и способности, които съществуват.

Да искаме да имаме всички умения на света, е път, водещ към задънена улица, капан.

Това, което е от полза за нас, е да се фокусираме върху най-силните си страни и да продължим да ги развиваме, вместо да влагаме прекалено много време и енергия в опити да станем способни в нещо, което не ни е присърце.

Колко често ви се е искало да имате нечий друг талант или сте завиждали на чужди дарби?

Когато се съпоставяме с други хора и техните силни страни, това също е клопка, защото в тези случаи ние просто се превръщаме в тяхна лоша имитация. Би било като да не обръщаме внимание на такъв човек, на уникалните качества на отделната личност.

Когато сме убедени в собствените си способности, ние в много по-малка степен се чувстваме застрашени от факта, че другите умеят нещо по-добре от нас.

А със самочувствието ни идва и способността ни да разберем, че всеки е различен. Тогава за нас тази разлика става вълнуваща, а не застрашаваща. Винаги ще бъдем различни. Защо го забравяме така лесно?

Заложете на силните си страни

Не бива да искаш всичко.
Ти си една малка част само.
В света ти имаш свой малък свят.
Него ти трябва да направиш богат.
Пит Хайнс

Много хора искат останалите, най-вече шефовете им, да открият къде са силните им страни. Но да се откриват заложбите на другите е нещо, което малцина умеят.

Вие сте тези, които трябва да поемете отговорността за откриването на личния ви потенциал. Отговорността е само и единствено ваша. Нека ви помогна по пътя към тази цел.

На пръв поглед може би често ни се струва, че двама души имат еднакви таланти, но на практика не е така. Да се анализират заложбите на хората е като да се сравняват отпечатъците от пръсти – различават се от тези на всички останали.

Как да узнаете кои са силните ви страни?

Вие вече добре знаете това, просто все още не можете да го изразите с думи. Много хора се противят на идеята сами да потърсят личните си качества, тъй като до голяма степен сме свикнали да насочваме вниманието си към това какво не можем или къде не сме достатъчно добри.

Много от нас са изгубили способността си да разпознават красивия „диамант“, който имат и който е с такава неповторима форма, каквато светът преди това не е виждал. Мнозина все още не са открили безценните съкровища в себе си и следователно не могат да ги предложат на света наоколо им.

Задайте си следните въпроси: Какво обичате да правите? За какво копнеете? Какво ви носи радост? Кое намирате, че е лесно за вас? Намерите ли отговорите, то значи сте близо до своя потенциал.

Това, което обичате да правите, е именно такъв потенциал, а това, което обожавате да правите, е вашата най-силна страна.

Потенциалът ви произтича от самите вас, независимо дали го искате, или не.

Кое, например, е онова, което ви липсва, когато сте на почивка? В какво ви упрекват най-много? Имате ли отговорите на тези въпроси, вие сте близо до някой свой потенциал.

Да открием в какво сме наистина добри, може да се окаже трудна задача, защото не можем да се видим отстрани. Възприемаме заложбите си като даденост, а не като нещо, с което бихме могли да се похвалим.

Приканвам ви да помислите за нещо, което ви носи радост, защото по този начин ще откриете свой талант, потенциал.

Но често смятаме, че това, което ни прави щастливи, не е достатъчно „сериозно“. Важно е да оцените високо това, което обичате да вършите.

Глупаво е да залагате в дългосрочен план на онова, което не обичате да правите, тъй като в тази сфера вие бихте могли в най-добрия случай да бъдете посредствени. На мнозина са необходими много години, за да станат или да бъдат нещо, което не харесват.

Може да се дължи на натиск от страна на родителите, например, които искат да реализират своите неосъществени мечти чрез децата си, или може да е стремеж към престиж и признание, но в подобни усилия ще липсват удоволствие и смисъл.

Може да ви бъде в голяма помощ да прехвърлите топката към някой, който ви познава и ви желае доброто. Но не забравяйте в края на краищата да отсеете това, с което добронамереният към вас човек е допринесъл, защото само вие знаете какво харесвате и следователно какво ще отбележите.

Харесва ли рационалното ви „аз“ това, което сте открили? И което е по-важно – правилно ли е? В крайна сметка, вие сте свой собствен източник на мъдрост. Да разберете това означава да се доближите до онова, което емоционалната интелигентност представлява.

Ние винаги намираме голям талант, но само ако гледаме и приемем това, което всъщност сме. Полагайки усилия да пожелаем да бъдем нещо различно от това, което сме, ние хвърляме сянка върху нашия собствен талант. Онова, което е най-силно в нас, не се вижда толкова ясно.

Ужасно е да се занимаваме с нещо, което не харесваме. Понякога нашите мечти стават все по-непреодолими с течение на времето. И когато усещаме, че това е напълно в реда на нещата, то е защото е правилно да последваме мечтата си.

Можем да се вдъхновим да открием какво наистина искаме, като следваме съветите, които големият немски поет Райнер Мария Рилке веднъж дал в „Писма до един млад поет „:

„Питате ме дали стиховете Ви са добри. Вие ме питате. Преди това сте питали други. Изпращате ги до списания. Сравнявате ги с други стихотворения и сте разстроен, когато редакторите отхвърлят работите Ви. Сега, след като искате моя съвет, аз Ви умолявам да се откажете от всичко това. Вие търсите навън, а именно това би трябвало най-много да избягвате. Никой не може да Ви посъветва или да Ви помогне, никой. Има едно-единствено нещо, което може да направите. Концентрирайте се над себе си. Открийте причината, поради която пишете; проверете дали тя дълбоко се е вкоренила в сърцето Ви, открийте дали наистина бихте умрели, ако Ви забранят да пишете. И преди всичко, запитайте се в най-тихия час на нощта: „Трябва ли да пиша?“ Потърсете дълбоко в себе си отговора. И ако този отговор се потвърди, ако посрещате този сериозен въпрос със силно и недвусмислено „Да, трябва „, тогава постройте живота си според тази необходимост. Така ще се доближите до природата. Така ще изследвате, сякаш сте първият човек, който казва какво вижда, преживява, обича и губи.“

Ранди Нойес

„Изкуството да ръководиш себе си“