.
Благодаря ти,
че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени
зад борда.
Омразата създава независимост,
а любовта – заробва.
Сега от мен
внезапно се отказваш ти,
от мойте думи,
жестове и книги…
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи,
аз чувам звън
на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено –
встрани
от твоите прищевки странни.
И пак отляво
е сърцето ми наместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам
със възкръсване,
със музика на Моцарт, със безкрая…
Ако не беше твоето отсъствие,
щях да повярвам,
че съм в рая.
