.

Бащата на италианския неореализъм Алберто Моравия е роден във Вечния град Рим през 1907 година.

Първият му роман „Безразличните“ е издаден, когато Моравия е на 22 години. По това време в Италия на власт вече е Бенито Мусолини.

Официалната критика и власт го приемат враждебно. Притискат го все повече, забраняват публикациите му, дори подписаните с псевдоним. Около 9 месеца е принуден да се укрива в обор в планината. Спасяват го настъплението на американската армия през 1944 г. и краят на Втората световна война.

Веднага след войната Моравия издава няколко романа, най-известният сред които е „Римлянката“. Стилът му не може да се нарече блестящ, но творбата се отличава с разказваческо майсторство и жив диалог.

Моравия, който вижда в жената по-висше създание от мъжа, създава много силни женски образи.

През 1952 г. творчеството му отново е забранено, този път от Ватикана. Пише няколко сценария, а по романите му са заснети прочути филми като „Чочарка“ със София Лорен.

В началото беше скуката, често наричана хаос.

Съотношението между грамотни и неграмотни е константно. Само че, в наши дни неграмотните могат да четат и пишат.

Войната се превърна в сблъсък между машини. А войниците са единствено малко по-умни машини.

Всеки гради своя рай в ада на другите.

Този, който никога не сменя нагласата си, никога няма гледна точка.

Обикновено животът минава като заменяме последиците от нашите добродетели с последиците от пороците ни.

Хората не знаят какво да правят с добродетелта и непочтеността и вероятно това не е най-малката загадка в живота: щедро дарените от природата качества, които на думи всички хвалят, служат единствено, за да увеличат по-късно нещастията.

Животът обуздава стремежите ни и рано или късно изисква болезнена и скъпа цена за тях и единствено отритнатите или отказалите се от всичко могат да се надяват, че няма да бъдат принудени да я заплатят.

Колкото сме по-щастливи, толкова по-малко внимание обръщаме на щастието си.

Любовта изисква цялостност, тя не е просто задоволяване на сетивата.

Жените искат да бъдат заблуждавани, а подаръкът създава илюзията за чувство, даже когато няма такова.

Любовта ни заставя не само да се надяваме, но и да забравяме.

Ако жената безмълвно дойде при вас и ви се отдаде изцяло – не се противете. Единствения начин да оцелеете, е като се потопите изцяло в нейната същност.

Верността не означава непременно любов. Пенелопа била вярна на Одисей, но дали го е обичала – виж за това историята мълчи. Някои смятат, че дори верността може да е отмъщение за любовта или за липсата й, или за предателството, ама това не го вярвам. Има по-сладки начини.

Когато работиш с красиви жени щенията се притъпяват и се влюбваш в истински човек.

Не можеш да си поставиш за цел да мислиш за някого или за нещо. Или ти идва отвътре, или не.

Всяко нещо, което притежаваме по-дълго, преставаме да ценим. Истинската стойност на нещата оценяваме и усещаме – обикновено твърде болезнено, когато започнем да ги губим.

Нетърпението всякога е щастливо изживяване, макар и леко тревожно.

Това, което създава характера ни, са нещата, които сме принудени да вършим, а не това, което вършим по наша воля.

За да разбереш един човек, трябва да го наблюдаваш, докато прави нещо в свой интерес.

Диктатура – това е господство, в което всички се боят от един, а един от всички.

Шегата е оръжието на невъоръжените.

По-добре да се роди човек несъвършен и да стане постепенно ако не съвършен, то поне по-добър, отколкото да се роди съвършен и после да бъде принуден да се лиши от онова свое крехко съвършенство поради несъвършенството на опита си и на живота.

Човек винаги иска да вярва и да се надява. Дори тогава, когато няма никаква надежда и няма в какво да се вярва.

Когато не си искрен се представяш за такъв. А като се представяш, накрая започваш да си вярваш. В това е основата на всяка вяра.

Суетата – това е мистериозен звяр, който спокойно спи, дори и при най-страшната градушка от удари и изведнъж се събужда, смъртно ранена от дребна драскотина.

Ние не разрешаваме живота като проблем, а го изживяваме като преживяване, какъвто и да е крайният резултат.

Истината винаги е за предпочитане пред неопределеността, пораждаща лъжа и самосъжаление.

Разумът трудно преодолява мъглата и тъмата, родени от емоции и чувства. Ако сме позволили на емоциите и чувствата да управляват нашата действителност, ние сме превърнали в роби на самите себе си.

Силните чувства ни подчиняват и направляват нашето същество, принуждавайки ни да действаме. Често против самите себе си.

Скръбта и радостта не търпят други чувства успоредно със себе си. Необходимо е време да позатихнат, за да се появят другите чувства и емоции, разумът, и човек да започне да идва на себе си.

Искаме или не, разбираме или не, осъзнаваме или не, ние се подчиняваме на волята на парите. Така е устроен светът. Те диктуват дори мечтите ни, отношенията ни с тези, които обичаме. Единствено нашата духовност е в състояние да омекоти това влияние.