.
ПОКАЗАНИЯ НА КУМЧО ВЪЛЧО
Вината ми навярно е огромна,
но аз изпитвам гняв – а не вина.
За шапката ли питате? – не помня…
Щом казвате, червена е била…
Запомних й очите! Мили боже,
каква ти шапка, нейните очи
танцуваха по вълчата ми кожа.
А после много дълго се мълчи…
Продумахме, едва когато здрачът
узря във сламената й коса.
Тя беше нежна, да ми бе палача,
да бях умрял от нейната ръка!
Но не умрях. Строих си вълчи кули:
тя ще остане в моята гора,
лицето на луната ще затулим –
а след това ще ми роди деца…
И тъкмо бях пронизан от човечност,
когато стана да се облече.
Отиваше си! Чух я как изрече:
„Да знаеш, че си готино вълче!“
Настигнах я. Способен бях на всичко.
Дори на смърт, за да остане тук.
Изядох я, защото я обичах.
Не можех да я поделя със друг.
Камелия Кондова
