.
Днес ни се прииска да ви запознаем с няколко изненадващи факта за човешката психология, които ще ви помогнат да разберете поведението и реакциите си.
Те са синтезирани от многогодишни наблюдения върху човешките мисли, реакции и поведение и представляват знание, което може да ви бъде полезно в бъдеще.
Ето 30 изненадващи факта за човешката психология:
Властта кара хората да се грижат по-малко за другите. Вероятно всички са чели „Приказка за стълбата“ на Смирненски. Възможно е този факт да се дължи на това, че колкото повече власт има един човек, за толкова повече хора е нужно да се грижи. По този начин той престава да гледа на тях като на индивидуални същности и започва да ги разглежда като група. Групата няма душа. Само отделните индивиди имат.
Ако имаме план Б, нашият план А е по-малко вероятно да работи. И това е логично – ако сме спокойни, че и да се провалим, можем да опитаме нещо друго, няма да ни амбицира да вложим цялата си енергия в първоначалния план.
Ако някой се прозява и това ви накара да се прозявате и вие, има по-голям шанс да станете близки. Същото важи и за смеха.
Хората даряват повече за благотворителна кампания за един човек, отколкото за голяма група хора. Което също е логично, тъй като когато даряваме за един човек, отчитаме неговата индивидуалност, когато става за група хора – колективната идентичност, която е вторична.
Началото и краят се помнят по-лесно, отколкото информацията в средата. Точно затова уводът и заключението са от изключително значение, когато предаваме информация под каквата и да е форма.
Необходими са пет положителни неща, за да надделеят над едно отрицателно. Негативните ни пристрастия ни карат да помним повече лошите събития, отколкото положителните. Това знание може да ви бъде особено полезно в брачните взаимоотношения.
Храната има по-добър вкус, ако някой друг я приготвя. С някои изключения – хората, които обичат да готвят и хората, които обичат да ядат не са един и същи човек.
Предпочитаме да знаем, че нещо лошо ще се случи, отколкото да не знаем какво ще се случи. Тази част на мозъка /дясното полукълбо/, която изследва неизвестното и се опитва да прехвърли информацията в лявото полукълбо, което слага ред като предсказва последиците, е най-активна, когато не знае какво да очаква.
Най-лесният начин да се сприятелиш с човек е като му поискаш дребна услуга. Винаги се опитваме да върнем жеста и на това разчитат търговците, подарявайки ни подаръци или намаления.
Колкото по-строго е едно правило, толкова по-силно искаме да го нарушим. Това е така, защото го възприемаме като опасност – ограничаване на правата ни и отнемане на свободата ни.
Любимата ни тема сме самите ние. Центровете в мозъка ни, които са свързани с възнагражднието и задоволството, се стимулират най-силно, когато говорим за себе си.
Когато сме обхванати от силни положителни емоции, малка доза агресия ни помага да се справим с прекомерното ентусиазиране.
Когато слушаме скучна реч, несъзнателно се опитваме да я направим по-интересна в главата си. За да ни е по-лесно да я понесем.
Радваме се да видим реакция в другите, дори да трябва да провокираме гняв. Това най-добре личи в децата, които предпочитат негативното внимание пред безразличието.
Когато някой изглежда по-умен и способен от нас, ние подсъзнателно започваме да търсим недостатъците му. Този факт не се нуждае от обяснение.
Не можем да правим няколко неща едновременно, само си мислим, че можем. Това, което правим, е всъщност да превключваме от едната задача в другата. Ако умеем да го правим бързо, изглежда сякаш го правим едновременно.
Каквото и да казваме, всички вярваме, че бъдещето ще е по-добро. Без значение дали сме доволни от живота си сега. В противен случай не бихме били способни да продължим.
Вярваме в това, в което искаме да вярваме. Вярата всъщност винаги е въпрос на личен избор. Нещата, които знаем и нещата, в които вярваме не са едно и също нещо. На това се крепи и интуитивното познание.
Мозъкът ни иска да бъдем мързеливи. Мозъкът е напълно енергоспестяващ.
Самотата вреди на здравето ни, дори да го отричаме. Това, което има най-голямо значение за благосъстоянието е качеството на взаимоотношенията ни с околните. Когато качеството не е добро, естествено това вреди на здравословното ни състояние.
Програмирани сме да помним музиката, която сме слушали в гимназията. За нас това винаги ще бъде най-добрият период.
Спомените ни са като сглобени снимки, а не като реални. Мозъкът ни помни основното, а останалото допълва често неточно.
Не можем да запомним два ярка цвята в една комбинация.
Ако искаме да запомним дадени факти, трябва да ги напишем на малки листчета. Колкото са по-малки листчетата, толкова по-лесно ще ги запомним.
Големият избор ни паникьосва. Всички сме чували за магарето и двете купи сено.
Когато парите не ни достигат, по-често забравяме за неотложните си плащания.
Продължаваме да вярваме в определени неща, дори да сме сигурни, че са грешни. Отново – да знаеш и да вярваш са две различни неща.
Търсим човешки образи дори в неодушевените предмети. Това най-добре си личи в рисунките на малките деца – те обичат да рисуват очи и уста на предметите. Слънцето, например, почти винаги е с човешки черти в детските рисунки.
Винаги намираме проблем, дори когато нямаме такъв. Вероятно защото рядко нямаме такъв.
Предпочитаме да изкривим фактите, отколкото да променим убежденията си за хората. Нагласите, които имаме са най-трудното нещо за промяна и трудно се поддават на волево преосмисляне.