.
Болестта на тялото и ума винаги показва размерите на духовна болест и падение.
Но всеки има право на собствено дъно и на собствено небе. И на собствена болест съответно.
Отделният човек и цялото човечество.
Да се молим ние, човеците, да разберем колко са болни душите ни преди истерично да спасяваме телата си!
Разделяй се достойно!
С вчерашното си аз, с хора, с места, с илюзии, с всичко, което те разболява.
Дори заради трите мига честност, бях написала в едно стихотворение, го направи с чест и уважение. И тръгвай!
Ние, човеците, боледуваме от вкопчване и застояване.
И от преяждане с храна за ума и тялото за сметка на хронично недохранване на сърцата си.
Точно сърцето си се опитваме да лъжем най-много. Но то търпеливо чака своя миг.
Чака ни да се наболедуваме от лъжите, от лицемерието, от интригите, от самовлюбеността, от жестокостта, от алчността, от измамното усещане за вселенска значимост.
Чака ни, за да ни излекува от нас самите.
Когато науката и интелектът започнат да служат за ограничаване на човешката свобода, светът, който сме изградили, е болен. И няма кой друг да го излекува от нас самите.
А тези, дето имате самочувствието и силата на безгрешни и прави, дето хвърляте камък по себеподобния, спомнете си думите от Библията. За нас ги е изрекъл Синът. И ни завеща любов от кръста.
Дано имаме вярата и любовта да възкръснем!
Подпис: една от всички нас
Мария Лалева