.

Марк Аврелий е римски император и философ. Той спада към династията на Антонините и е последният от Петимата добри императори.

Марк Аврелий, философът на императорския трон, управлява Римската империя от 161 до 180 г. Той е запомнен най-вече със своето посвещаване на стоическата философия и с оставените от него философски записки.

Какво е порокът? Той е това, което толкова пъти си наблюдавал. И изобщо трябва да бъдеш готов, когато ти се случва нещо, да си спомниш, че си го виждал много пъти.

Навсякъде — и горе, и долу ще откриеш същите неща, с които са пълни историите и на древността, и на по-близкото минало, и на тези от вчера. С тях са пълни и сега градовете и къщите ни. Нищо ново няма. Всичко е обичайно и краткотрайно.

Основните възгледи живеят. Възможно ли е да бъдат умъртвени, щом са неугасими и мислите, които им отговарят? От тебе зависи да ги възвръщаш постоянно в живота.

Аз мога да имам правилно мнение по този въпрос. Щом като мога, защо се тревожа?

Което е вън от ума ми, няма никакво отношение към ума ми. Това разбери и ето те прав.

От тебе зависи да се върнеш наново в живота. Виждай нещата отново тъй, както си ги виждал. Именно в това се състои връщането в живота.

Тщеславно тържествено шествие, драма на сцената, стадо овце и говеда, схватка на копиеборци, кокал, подхвърлен на кученца, залък хляб в басейна за рибите, угрижени, мъкнещи товар мравки, побегнали в уплаха мишки, разигравани на конец марионетки.

Трябва да участвуваш във всичко това в добро разположение на духа и без да роптаеш.

Редно е обаче да забележиш, че всеки има такава стойност, каквато е стойността на нещата, които го занимават.

Нужно е да следиш дума по дума това, което се говори, и да съобразяваш какво става при всеки човешки импулс.

В първия случай трябва да внимаваш за смисъла на казаното, а във втория веднага да видиш импулсът към каква цел е насочен.

Колко превъзнасяни до бога люде са вече потънали в забрава! Колко превъзнасяли ги са си отишли отдавна!

Не се срамувай, че ти помагат. Като войник при обсада на град трябва да изпълниш възложеното ти. Тогава, ако си куц и не можеш да се качиш сам на крепостната стена, нали ще успееш с помощта на друг?

Нека не те тревожи бъдещето. Ако трябва, ще достигнеш до него със същия разум, който ти служи сега за настоящето.

Всички неща са вплетени помежду си. Връзката им е свещена и помежду им никое не е чуждо на друго, защото са подчинени и същевременно съграждащи реда на един и същ свят.

И светът, образуван от всичкото, е един, и богът, преминаващ през всичкото, е един, и материалната същност е една, и законът е един, единият общ разум за всички разумни същества, и истината е една щом като е едно и съвършенството за единородните същества, причастни към същия разум.

Всичко материално тутакси потъва в материалната същност на вселената. Всяка причинност тутакси се поема в разума на вселената, а споменът за всичко тутакси бива погребан във вечността.

Независимо какво прави или говори някой, аз трябва да бъда достоен човек. Все едно златото, смарагдът и пурпурът да можеха да кажат: „Независимо какво прави или говори някой, аз трябва да бъда смарагд и да запазя цвета си.“

Някой се страхува от промяната? Та какво може да стане без промяна и има ли нещо по-мило и по-свойствено за всеобщата природа от нея? Би ли могъл да се изкъпеш ако дървата не се променяха? Щеше ли да се храниш, ако храните не се променяха? И кое друго полезно нещо би се изпълнило без промяна?

Не виждаш ли, че и това ти да се промениш е от подобно естество и че по подобен начин е необходимо за всеобщата природа?

Само това единствено ме безпокои да не би да правя нещо, което моят човешки строеж не желае или така, както не го желае или това, което сега не желае.

Скоро ще забравиш всичко, скоро и тебе ще те забравят всички.

Присъщо на човека е да обича и тези, които му вредят. Ще се убедиш в това, ако си представиш, че са ти роднини, и съобразиш, че грешат поради незнание и против волята си и че не след дълго ще умрат като тебе и най-вече, че не ти е навредено, защото душата ти не е станала по-лоша, отколкото по-рано.

Злобното изражение на лицето е съвсем против природата. Когато се повтаря често, то убива красотата и накрая тя угасва тъй, че изобщо не може да се възстанови.

Опитай се с помощта на това да разбереш, че горното е против разума. А ако изчезне и усещането, че грешим, нима остава друго основание за живота ни?

Всичко, което виждаш, уреждащата всичко природа ей сега ще го промени и от неговата материална основа ще създаде друго и на свой ред други от неговата, за да бъде винаги млада вселената.

Когато някой сбърка спрямо тебе, веднага си представи какво е възприемал за добро или зло, та е сбъркал. Разбереш ли, ще го съжалиш и нито ще се удивиш, нито ще се разгневиш.

Защото навярно и ти сам все още възприемаш за добро същото като него или нещо друго от този вид. Тогава е редно да го извиниш.

Ако пък вече не приемаш подобни работи за добри или лоши, толкова по-лесно ще е да се отнесеш благосклонно към допусналия грешка.

„А комуто са присъщи възвишена мисъл и способност да обхване цялото време и цялото битие, мислиш ли, че такъв човек ще държи на човешкия живот?“ — „Не е Възможно“ — казва той. „Значи такъв човек няма да смята и смъртта за нещо страшно?“ — „Ни най-малко.“

Копай навътре! Вътре е изборът на доброто и той може винаги да тече, стига само винаги да копаеш.

Гледай никога да не изпитваш към човекомразците това, което те изпитват към хората.

Смешно е да не бягаш от собствената си порочност, което е възможно, а да бягаш от порочността на другите, което е невъзможно.

Когато ти си извършил добро, а друг го е изпитал, какво трето чакаш още? Или като глупавите — да ти се признае, че си сторил добро, и да бъдеш възнаграден?

Никой не се уморява да му помагат. Помагането е природосъобразно действие. Тогава, додето помагаш, не се уморявай да ти помагат.

„Към себе си“