.
Всяка сутрин ставам в 5:00 и към 6:30 си взимам кафе от малката закусвалня до нас.
Продавачката е едра жена, с възрожденски мустак и винаги изключително груба. Никога не поздравява и псува доста звучно, ако ѝ дадеш едри пари.
Винаги съм мил с нея и пожелавам лек и хубав ден.
Към 7:00 минавам покрай цветарския магазин и виждам доста често мъж да купува цветя и си мисля каква ли щастливка е жена му.
7:30 вече съм в офиса, където ме посреща портиера с най-топлата усмивка на света и винаги ме заговаря. Той е от тези хора, дето винаги търсят слушател и трудно можеш да се измъкнеш от капана на словата му. Досаден е и всички го подминават с думите „Не сега, чичо Стефчо, че бързам „.
Аз не бързам, винаги съм по-рано на работа, за да говоря с него (да слушам по-скоро) поне 15 мин.
8:00 вече съм на бюрото си, където колегите ми, звучно се подиграват на Тенчо. Той е пълничък и нека кажем, не много приятен външно, но е адски сърцат човек и винаги отвръщат на бъзиците срещу него с усмивка.
Костадин един от най-успелите във фирмата, носи кафе и с усмивка поздравява всеки. Както винаги се говори зад гърба му, че е натегач и мазник, но всеки се радва на кафето, което носи.
12:00 имам обедна почивка и винаги обядвам с Алекс. Може би, най-красивото човешко същество на земята, но и най-мълчаливото. Аз говоря, а тя все ме гледа с едни големи и красиви очи и се усмихва леко.
Каня я на среща вече, за 10-ти път, а тя винаги намира причина да ми откаже.
Жената от закусвалнята работи на три места, като е самотна майка на 3 прекрасни деца, две от които учат в университет, а другото е пълен отличник в 10-ти клас. Животът ѝ не е лесен и за това не винаги е мила.
Мъжът с цветята е влюбен в продавачката от магазина и затова често ѝ купува такива.
Чичо Стефчо е на 67 г. и живее сам цял живот. Може би не е имал късмет да създаде семейството, поради някаква причина, но храни кучета и котки пред блока, както и живее с две котки и куче.
Пълничкият, грозноват и сърцат колега има прекрасна дъщеря, а жена му…о, жена му е толкова красива, че е от тези, дето ще си счупиш врата да гледаш след нея.
Костадин загуби жена си в катастрофа и изцяло се е отдал на работата, защото има две деца, за които трябва да осигури бъдеще.
Алекс ме харесва, но просто някога е вярвала прекалено много на сладкодумци като мен.
„Всеки, който срещате в живота си води своя собствена битка, за която вие нищо не знаете. Затова бъдете мили!“
Софрони Карадиев
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм: