.
Писател, философ и Нобелов лауреат, Албер Камю е един от най-ярките представители на френската и световна литература на ХХ век.
Като активен участник в политическите събития на своето време, едва ли е предполагал колко зловещо актуален ще остане и днес екзистенциалният му художествен труд „Чумата“, написан през 1947г.
Повече от 70 години след излизането си „Чумата“ на Албер Камю влезе в списъка на книгите бестселъри.
Всеки носи в себе си чумата, никой в света не е неуязвим по отношение на нея. И човек трябва да бъде непрестанно нащрек, за да не би в миг на разсеяност да дъхне в лицето на другия и да му предаде заразата. Вроденото е микробът. Останалото – здраве, честност, морална чистота, ако щете, е резултат от волята, която не бива никога да отпада.
От гледището на чумата, всички – от директора до последния затворник – бяха осъдени и за пръв път може би в тъмницата царуваше пълна справедливост.
Нямам идея какво ме очаква или какво ще се случи, когато всичко това приключи. За момента знам единствено, че има болни хора и те се нуждаят от лечение.
Злото в света идва почти винаги от невежеството и добрата воля може да причини толкова вреди, колкото и злонамереността, ако не бъде просветлена. Хората са по-често добри, отколкото лоши, въпреки че това не е въпросът. Но те са повече или по-малко невежи и това е, което човек нарича порок или добродетел, като най-ужасяващият порок е невежеството, което мисли, че знае всичко и което впоследствие разрешава да убива. Душата на убиеца е сляпа и няма истинска доброта или фина любов без възможно най-голяма степен на яснота.
Лично аз видях достатъчно хора, които умират за идея. Не вярвам в героизъм. Знам, че е лесно и научих, че може да бъде убийствено. Това, което ме интересува, е да живея и умирам заради това, което човек обича.
Колко трудно трябва да се живее само с онова, което човек знае, и онова, което си спомня, откъснат от онова, за което се надява!
Така всеки от нас трябваше да се задоволи да живее само за днешния ден, сам под огромното безразличие на небето.
Което важи за всички други злини на света, важи и за чумата. Може да извиси духовно някого. Но когато човек вижда каква нищета и какво страдание носи, трябва да е луд, сляп или подъл, за да се примири с чумата.