.

Тенеси Уилямс (1911-1983) е един от най-добрите драматурзи в света и класик на американския театър.

Първият му театрален успех е „Стъклената менажерия“ (1944), която получава наградата на нюйоркската театрална критика.

„Трамвай „Желание“ е истинският шедьовър, който му носи „Пулицър“. Текстът е адаптиран и за киното – през 1951 г. излиза лентата, режисирана от Елия Казан, а в ролите са Марлон Брандо и Вивиън Лий.

През 1999 г. филмът е селектиран като културно наследство за опазване в Националния филмов регистър към Библиотеката на Конгреса на САЩ. 

На 2 май, през 1955 година Уилямс получава втори „Пулицър“. Той е за пиесата му „Котка върху горещ ламаринен покрив“, добре позната и на българска сцена.

През 1958 година излиза едноименният филм на режисъора Ричард Брукс, в който главните роли са изпълнени от Елизабет Тейлър и Пол Нюман.

Ако се отърва от демоните си, ще загубя и ангелите си.

Щастието е в баланса между тялото, духа и душата. В западния светоглед хората чакат щастието да дойде само, докато в източната философия, хората предизвикват, призовават своето щастие, защото знаят, че няма нищо общо със сляпата случайност, а се подчинява на законите на хармонията.

Когато си заобиколен от толкова много самотно живеещи хора, би било изключително егоистично да бъдеш сам.

Всички сме осъдени на строг затвор в собствените си кожи, до живот.

Адът си ти и единственото изкупление е, когато човек остави себе си настрана и помисли дълбоко за някой друг.

Животът е само спомени, с изключение на настоящия момент, който минава толкова бързо покрай теб, че едва го усещаш.

Всички сме опитни прасета в лабораторията на Бог. Човечеството е работа в развитие.

Всички ние живеем в горяща къща. Не можем да позвъним в пожарната. Няма изход. Можем само да гледаме от прозорец на втория етаж как гори нашият дом.

Оказва се, че можеш да бъдеш сам, дори когато живееш с човек, когото обичаш. Даже повече, отколкото когато не си с някого и си напълно сам.

Фалшът е системата, в която живеем. Алкохолът е единият изход, а смъртта – другият.

Не може да се смееш на лудостта. Тя е по-лоша, отколкото смъртта.

Не трябва да си вярваме един на друг. Това е единствената ни защита срещу предателството.

Всички жестоки хора описват себе си като образци на откровението.

Можеш да си млад без пари, но не можеш да си стар без тях.

Успехът е блокиран между концентрацията за постигането му и планирането му. Успехът е срамежлив, няма да се покаже, докато гледаш.

Някои хора твърдят, че науката разрешава всички загадки. Според мен, тя само ги умножава.

Преднамерената жестокост, според мен, е единственият грях, който няма извинение.

Повечето жени си нямат понятие дали изглежда добре или не, докато някой не им го каже.

Жените обичат победените, но ги сменят с победителите.

Успехът и провалът са еднакво разрушителни.

Очарованието на победените. Срещал съм го го при старците и безнадеждните пациенти.

Болните са толкова любящи, толкова дълбоки и искрени в чувствата си.

Късметът е да вярваш, че си късметлия.

Винаги съм разчитал на добротата на непознати.

Колкото повече пари имаш, толкова повече познати, с които нищо друго не ви обвързва, с изключение на парите.

Най-опасната дума на всеки човешки език е думата за брат. Тя е възпламеняваща.

Животът е отчасти това, което правим и отчасти това, което правят приятелите, които ние си избирамe.

Животът е въпрос без отговор. Но нека все пак вярваме в достойнството и значимостта на въпроса!

Бъдещето се нарича “може би”, и това е единственият начин, по който можеш да го наречеш. И най-важното нещо е да не позволиш това да те плаши.

Много по-лесно ми е да идентифицирам себе си с героите, които имат истеричен характер и са уплашени от живота, тези които отчаяно се стремят да достигнат до друго човешко същество. Тези привидно крехки хора, са всъщност най-силните.

Празнотата е адски по-добра, отколкото някои от нещата, с които природата се опитва да я запълни.

Единствените истински поети на нашето време, са в рекламни агенции.

Идва време, когато просто трябва да си тръгнеш, дори и да няма определено място, където да отидеш.

Сигурността е вид смърт.

Не чакай с нетърпение деня, в който ще спреш да страдаш, защото когато дойде, ще знаеш, че си мъртъв.

Идва време, когато като се погледнеш в огледалото, това което виждаш е това, което винаги ще бъдеш. Приемаш го. Или се самоубиваш. Или спираш да гледаш в огледалото.

Ентусиазмът е най-важното нещо в живота.

Ако сте проумели безсмислието на живота без борба, сте се оборудвали с основните средства за спасението си.

Всичко в света можеше да бъде различно, но би имало същото значение.

Животът е чудесна, добре скроена пиеса, с изключение на третото действие.