.

Хумор и мелодрама, кич и безумие, секcyална и политическа свобода. Пищни разкази на културния ренесанс, настъпил след смъртта на Франко в Испания.

Пердо Алмодовар ни представя своите сложни сюжети с уникален стил. Основата е испанската култура с характерните за режисьора ярки цветова, лъскави декори и повтарящи се герои, изпълнени с желание и страст, абсурдно кореспондиращи със социалните норми на поколения испанци.

Хoмoсекcyални, трансекcyални, промиcкyитетни, странни персонажи са сред най-емблематичните за Алмодовар фигури. Жената винаги заема централно място във всеки разказ на твореца, определено повлиян от своето детство.

Роден на 25 септември 1949 г. в малко селце на има Калсада де Калтрава в Испания, той прекарва по-голяма част от времето си в компанията на жените от селото, слушайки ги и наблюдавайки докато перат, готвят и пеят.

Жените в селото управляваха живота. Те бяха толкова силни. Те направиха възможно страната да оцелее в тази война. Това са жените в моите филми.

„Болка и величие“, 2019

По-късно семейството се премества в Естрамадура, най-бедния регион на Испания, където бащата на Алмодовар започва работа в местна бензиностанция, а майка му се грижи за четирите деца.

Още в ранна детска възраст Педро се откроява с писателски талант, като на 10 години печели награда за есе на тема „Непорочното зачатие“.

Натискът от интензивното католическо възпитание, което получава от своята майка и което бележи до голяма степен творчеството му е нещото, от което Алмодовар се стреми да избяга.

„Лошо възпитание“, 2004

Мястото на котолицизма в живота ми е съзнателен процес още от моето детство. Попитах Бог за смисъла на живота и защо сме тук. Чаках отговор в рамките на една година. Когато не видях признак на свръхестествено същество, повярвах в Моцарт.

През 1968 година режисьорът заминава за Мадрид, където се установява трайно. Поради липсата на средства, той не успява да продължи своето след гимназиално образование и започва да продава книги и бижута, а по-късно е назначен като чиновник в телефонна компания.

Паралелно с това, Алмодовар пише статии и комикси за не толкова известни ъндърграунд вестници и списания по онова време. Така той прави един солиден преход към изкуството и театъра, като става част от театрална трупа на име „Los Golidaros”.

Там се запознава с Антонио Бандерас, който по-късно става една от звездите във филмите му.

През 1980 година Алмодовар заснема своя първи игрален филм „Пепи, Луси, Бом и останалите момичета от квартала“, финансиран от приятели.

Три години след това, той започва да добива и международна популярност с лентата „Съмнителни наклонности“ (1983), с чийто сюжет атакува лицемерието на Римокатолическата църква по характерния за него комичен начин.

Още в началното творчество на Алмодовар и особено във филми като , „Жени на ръба на нервна криза“ (1988), „Ела, завържи ме!“ (1990) и „Кика“ (1993) се откроява специфичната сатира на черната комедия. Жанр, в който Алмодовар е един от лидерите в съвременното европейско и световно кино.

Секcyализирането на образите – разголени, първични, водени от универсални страсти са представени с така характерния и разпознаваем провокативен натурализъм.

„Жива плът“, 1997

Филми като „Високи токчета“ (1991), „Жива плът“ (1997), „Прекършени прегръдки“ (2009) описват цветната вселена на Алмодовар, обитавана от нестандартни герои, сложни емоции и необичайни събития.

Всичко, което се счита за нормално, безусловно, винаги се оказва дълбоко извращение.

Тема, която вълнува твореца и за това ясно говорят продукции като „Законът на желанието“ (1987), „Всичко за майка ми“ (1999), както и последния му филм „Болка и величие“ (2019) е свързана с нестабилната секcyална и пoлoва идентичност.

Хoмoсекcyалната ориентация на Алмодовар рефлектира върху всяко негово произведение.

Обезпокояващо, на моменти дори натрапчиво и арогантно, но с ясно изразената страст на невероятния талант на Алмодовар, темата за секcyалността във всичките й аспекти е лайт мотив в цялостното му творчество.

Съзнанието на страстта те кара да действаш коренно различно.

Режисьор и сценарист на повече от четиридесет продукции, продуцент на над двадесет и актьор в десетки филми, Алмодовар създава едно независимо кино, неподатливо на комерсиализиране,

Сюжети, изпълнени с многопластови, събирателни образи, описващи всяка една човешка душа като своеобразна вселена.

Дисфункионалното семейство, неконтролируемите импулси, прегрешението, емоционалната сложност и секcyалният заряд на герои и истории, представени в стилистична елегантност – това прави Алмодовар контракултурен провокатор и носител на „Оскар“.

„Ела, завържи ме!“, 1990