.
Преп. Максим Изповедник е един от най-големите и авторитетни църковни отци и учители на Православието.
Той е пламенен защитник на чистотата на православната вяра, запечатал верността си към нея с мъченическия подвиг на изповедничеството.
В своето богословие св. Максим разработва православното учение за двете воли, съответстващи на двете естества – Божествено и човешко, в Богочовешката Личност на Сина Божий Иисус Христос.
Преп. Максим Изповедник е бил един от най-високообразованите мъже на своето време. Той е блестящ познавач на главните направления на древногръцката философия, от чието идейно наследство учителите на Църквата черпели изразни средства за по-ясното и точно формулиране на християнското богооткровено учение.
Този знаменит църковен труженик бил най-могъщият философски ум на Изтока в своето време, дълбок познавач на Платон, Аристотел и неоплатониците.
Неговата изключителна слава в църковната история е изградена върху неуморимата му и енергична борба против монотелската ерес, която признавала в Иисус Христос само една воля – Божествената и която представлявала лукаво видоизменение на осъденото монофизитство.
И двете ереси последователно се стремели да изтръгнат от понятието за Христа Неговото човешко начало и по този начин стигали до сриване на самите основи на християнството като богочовешка религия.
Дълбоко ерудиран и проникнат от духа на светоотеческото богословие, познаващ отлично богатото идейно съдържание на Христовото учение, духовното наследство и дълбоките корени на Църковното предание, св. Максим се проявил като плодовит християнски мислител и авторитетен учител на истините на вярата.
Този, който мисли, че е завоювал края на добродетелта (т.е. самите добродетели), той никога няма да потърси причината (т.е. източника) на добродетелта. И ще мисли, че всичко това, което се нарича добродетел, засяга неговата воля и неговото Аз. И по този начин ще си претърпи голяма щета, защото ще загуби Бога.
Умът, който мисли високо за себе си, в този ум справедливо идва Божият гняв.
Този, който върши милостиня, подражавайки на Бога, не прави разлика между злия и добрия, между праведния и неправедния, по отношение на човешките им нужди, но разделя на всички по равно, съобразно нуждите, макар и да предпочита добродетелния, поради доброто му поведение пред порочния.
Блажен е човекът, които може да обича еднакво всеки човек.
Ако Ме любите, казва Господ, ще опазите и Моите заповеди (Иоан 14:15). Тази е Моята заповед, да любите един другиго, както Аз ви възлюбих (Иоан 15:12). И тъй, този, които не люби ближния, не пази заповедите, а непазещият заповедите не може да люби и Господа.
Както споменът за огъня не топли тялото, така и вярата без любов не създава в душата светлина на познанието.
Не слушай езика на клеветника, нито твоят език да услажда слуха на обичащия злоречия, защото, който с удоволствие говори или слуша думи срещу ближния, ще отпадне от Божествената любов и ще се окаже чужд на вечния живот.
Ако не искаш да отпаднеш от Божествената любов, тогава не допускай брат ти да заспи с огорчение от тебе, нито сам заспивай, огорчен от него, но иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си (Мат. 5:24), принеси дар на Христа с чиста съвест, любов и прилежна молитва.
Все още няма съвършена любов този човек, който се настройва към хората в зависимост от техните характери, единия обичайки, а другия ненавиждайки за това или онова. Или пък един и същи човек според случая веднъж да го обичаме, а друг път да ненавиждаме.
Пет са причините, поради които хората се обичат помежду си за тяхна похвала или осъждане: или заради Бога, добродетелният човек обича всички, а него обича дори и неправедният; или по естеството, както родителите обичат децата, и обратното; или поради тщеславие, както този, който е хвален, обича хвалещите го; или от корист, както богатия обичаме за това, което получаваме от него; или поради сластолюбие, например чревоугодникът обича тези, които, като негови съмишленици, го канят често на пиршества. Първата любов е похвална, втората и да, и не, а останалите са греховни.
Из „Четиристотин глави за любовта“