.

В трамвая седяха двама души и си разсъждаваха. Единият говореше:

Не вярвам в задгробния живот. Няма реални доказателства, че съществува. За него не съществуват и авторитетни свидетелства. За задгробния живот в религиите се говори или много неубедително, например в исляма, или много мъгляво, например в християнството, или пък изобщо не се споменава, например в Библията, или пък направо се казва, че такъв не съществува, например в будизма. Разните случаи на ясновидства, пророчества, различни чудеса и дори привидения нямат пряко отношение към задгробния живот и изобщо не доказват съществуването му. Ни най-малко не ме интересуват разкази като онзи за човека, който сънувал лъв и на другия ден бил убит от избягал от зоологическата градина лъв. Интересува ме само въпросът: Има ли задгробен живот, или няма? Вие как смятате?

Вторият събеседник рече:

Ще ви отговоря така: Никога няма да получите отговор на въпроса си, а дори и да получите, не му вярвайте. Единствено вие можете да си отговорите на този въпрос. Ако си отговорите с да, значи е да, ако си отговорите с не, значи е не. Само че трябва да си отговорите с пълна убеденост, без сянка от съмнение, или, по-точно казано, с абсолютна вяра в своя отговор.

Първият събеседник каза:

Бих си отговорил на драго сърце. Но трябва да си отговоря с вяра. А за да си отговоря с вяра, трябва да съм убеден в истинността на отговора. А откъде да взема тази убеденост?

Вторият събеседник каза:

Убедеността, или по-точно, вярата, не може да се придобие отникъде, можеш да я откриеш само в себе си.

Първият събеседник попита:

И как бих могъл да открия у себе си вяра в отговора си, щом дори не знам какъв да е той — да или не.

Вторият събеседник отвърна:

Изберете си онова, което ви харесва повече.

— Сега е нашата спирка — каза първият събеседник и двамата станаха от местата си, за да се придвижат към изхода.

— Извинете — обърна се към тях някакъв изключително висок на ръст военен. — Чух разговора ви и, простете ми, се заинтересувах: Как е възможно двама души, при това още млади, да говорят сериозно има ли задгробен живот, или няма?

1940

превод: Ася Григорова