.
Не човекът, който има много, а човекът, който е много, представлява истински ощастливеният и осъзнал се човек!
Днес все по-често искаме да „имаме“.
„Искам дете“ – вместо „Искам да бъда майка“,
„Искам да имам съпруг“ – вместо „Искам да бъда съпруга“ и т.н.
Зад тези тънкости на езика стои реалното отношение на човека към живота, неговото мото: или – аз притежавам някого, или – някой притежава мен…
В желанието си да имаме, ние проваляме живота, разбиваме сърца и страдаме от самота…
„За човек, който притежава“, винаги му е недостатъчно това, което има.
Недостатъчни са му парите, недостатъчна му е властта, недостатъчно му е да има само една жена, недостатъчни са му приятелите, недостатъчно е веселието, недостатъчен е и той за самия себе си.
Потребителят, който е лишен от собствената си същност, се състои от това, което притежава.
Любовта не е просто връзка със специфичен човек; тя е отношение, ориентация на характера, която е определена от връзката на личността със света като цяло, а не по отношение на един „обект“ на любовта.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: Душевният садизъм е много по-разпространен от физическия – ЕРИХ ФРОМ