.

БАЛАДА ЗА НЕДОВЕРИЕТО

Изведнъж почувства: „Трябва да я видя!“
Влака взе, пътува дълго, слезе плах.
След това по улиците обикаля.
Да застане пред дома й бе го страх.

Привечер събра кураж, откри адреса.
Но видя, че горе лампа не гори.
И зачака под прозорците й в мрака.
А луната скоро в кметството се скри.

Много късно спря едно такси пред входа.
С радост си помисли: „Сигурно е тя!“
Беше тя! Но с нея слезе мъж и бързо
двама минаха през пътната врата.

Той остана пак на улицата пуста.
А пък в стаите й грейна светлина.
По завесите се залюляха сенки.
Кучи лай отекна в мъртва тишина.

Часовете залетяха в надпревара.
Пушеше на пейката с посърнал лик.
Призори започна тихо дъжд да капе.
Ала времето се бе стопило в миг.

Щом разсъмна, той извади й писмата,
писани до него с неугасващ плам.
И зачете как безкрайно го обича…
И глава заклати към дома й ням.

В шест часа излезе господин Заместник,
тръгна си, подсвиркващ песен с бодър звук.
А мъжът на пейката смълви засрамен:
„Само да не забележи, че съм тук!“

Горе дамата прозорците разтвори,
слезе на балкона, шумно се прозя.
Той се вдигна и към гарата закрета.
Тя се сепна, проследи го през сълза.

След като се любеха вече осма година
(а можем да кажем: любеха се добре),
любовта им изчезна съвсем без причина,
сякаш бе шапка или цигаре.

ДЕЙСТВИТЕЛЕН РОМАНС

Те бяха тъжни, но пак се желаеха,
целувката сякаш пак същата беше,
какво да направят и двама не знаеха.
И тя се разплака. А той мълчеше.

От прозореца можеха навън да погледнат.
Той каза, че пет е часът и е рано,
време е някъде на кафе да поседнат.
В съседство подрънкваше някой на пиано.

Отидоха в близкото кафене на квартала,
внимаваха чашите си да не разлеят.
Вечерта ги завари с уста онемяла.
Седяха сами, а луната бе цяла,
и просто не можеха да го проумеят.

Още първата стихосбирка на Ерих Кестнер „Сърце върху талията“ (1928), а особено „Лирична домашна аптечка на доктор Е. К.“ (1936), разкриват собствен, неподражаем поетически стил, който остроумно използва и пародира езика на всекидневието.

Този тон критиката назовава „нова обективност“. А писателят сам определя себе си като моралист, който се бори с еснафския морал, фалшивия патос и милитаризма. Затова си спечелва прозвището „будното око и съвестта на епохата“.

Кестнер казва: „Аз съм като тенекиеното петле, което немирни деца са привързали скришом с въженце. Щом вятърът смени посоката си, всички други ветропоказатели се завъртат, освен мене. Просто не мога! Някои наричат това ’закостенялост’, а други — ’характер’.“ /Венцеслав Константинов/

превод: Венцеслав Константинов

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм: