.

Любовта умира. Най-великата трагедия на живота не е в това, че загиват хора, а в това, че те спират да обичат.

Мъчително е да погледнеш една жена, която си обичал с цялото си сърце дотолкова, че си искал винаги да я гледаш, и изведнъж да разбереш, че ти е все едно, ако не я видиш повече. Трагедията на любовта е в безразличието.

Познавам похотта. Тя е нормална и здравословна. Любовта е болест.

Не знам какво е това, което кара някой да те обича, но каквото и да е, то е единственото, което е от значение – няма ли го, не можеш да го създадеш нито с доброта, нито с щедрост, нито с каквото и да било.

Ако искаш мъжете да са добри с теб, трябва да се държиш отвратително с тях; отнасяш ли се както трябва, те ще те накарат да си платиш за това.

Главният недостатък на жените е страстта им да обсъждат личните си проблеми с всеки, който е съгласен да ги слуша.

С течение на годините ще разберете, че първото условие, за да бъде този свят едно поносимо място за живеене, е да признаете неизбежния егоизъм на хората. Вие искате от хората себеотрицание – това е нелепо. Значи вие искате те да жертват желанията си заради вашите. Откъде накъде? След като се примирите с мисълта, че на този свят всеки живее за себе си, ще станете по-малко взискателни към себеподобните си. Те няма да ви разочароват и вие ще гледате на тях с повече снизхождение и обич.

Хората повече от всичко обичат да слагат етикети, което веднъж завинаги ги освобождава от необходимостта да мислят.

Лицемерието е най-трудният и изморителен порок от всички, на които човек се поддава. Той изисква постоянна бдителност и рядка целеустременост.

Винаги ме е удивявало защо хората се стремят толкова към запознанство със знаменити личности. Престижът, който завоювате, след като съобщите на своите приятели, че познавате някои известни личности, доказва единствено това, че самият вие сте твърде маловажен.

Странно нещо е животът. Ако откажеш да приемеш друго, освен най-доброто, много често го получаваш.

Съмърсет Моъм е английски белетрист и драматург, един от най-известните и най-високоплатени западни писатели през 30-те години на XX век.

Остава сирак на десетгодишна възраст, след като майка му умира от туберкулоза, а две години по-късно баща му умира от рак. Заминава да живее в Англия при чичо си, който е свещеник в малък град. Учи в Кралското училище в Кентърбъри. По това време започва да заеква.

На 16-годишна възраст Моъм отказва да продължи обучението си в Кралското училище, защото иска да учи литература и чичо му го изпраща в Хайделберг, Германия. Там следва литература, философия и немски език в университета.

Именно там Съмърсет Моъм започва да пише тайно разкази. На 18-годишна възраст се завръща в Англия по настояване на чичо си, за да учи медицина, но посещава медицинското училище на лондонската болница Св. Томас без желание.

След пет години се дипломира, но не работи като лекар, а се отдава изцяло на писането.