.

Най-дългият роман в света е „В търсене на изгубеното време” – „словесна катедрала” в 4300 страници. Автор е Марсел Пруст, който държи и рекорда за най-дълго изречение – 847, а по други сметки – 958 думи.

Писателят Едмънд Уайт казва: „Хората трябва да четат Пруст, защото е най-подходящата компания от всички велики автори. Макар че е мамино детенце, неврастеник и много се колебае, той ще ви вземе дъха, защото сякаш чете и преповтаря всичките ви мисли.“

Допълва го Андре Ейсимън: „Да четеш Пруст, значи да четеш себе си“.

За съвременниците си Марсел Пруст е бил меко казано „странен“, но колкото повече човечеството върви напред във времето, толкова повече започва да гледа на „изгубеното време“ като на своя реалност, а на автора на тази философска „формула“, като на прорицател.

Марсел Пруст (1871-1922) е един от най-ярките представители на модернизма в литературата в края на 19-и и началото на 20-и век.

Той е човекът, който прокарва нов психологически поглед в художествената проза – т.нар. „поток на съзнанието“.

Също както умният човек не се опасява, че ще се покаже смешен в очите на друг умен човек, така и изтънченият човек, сигурен в добрия вкус на благородника, се опасява, че изтънчеността му няма да бъде оценена от простака.

Снобизмът е тежка душевна болест, тя не обхваща определена област от душата, а цялата.

Ерудицията е бягство надалече от собствения ни живот, който нямаме смелостта да погледнем в очите.

Възпитанието, по ме мнение, изобщо не зависи от социалното положение.

Реалността е най-ловкият от нашите врагове. Тя атакува тези страни от нашата душа, които не очакваме и където не сме се приготвили за отбрана.

Желанието притежава огромна сила, то ражда вяра.

Важни са само постъпките, а съвсем не това, за което говорим и за което мислим.

Може би няма дни от нашето детство, които да сме изживели по-пълно от тези, прекарани с любима книга.

Пътешествието на откривателя не е търсенето на нови пейзажи, а погледа с нови очи.

Когато любовта свърши, значи навикът е заел мястото й.

Връзките, които ни обединяват с друг човек, съществуват само в нашия ум.

Как да забравиш завинаги някого, когото обичаш завинаги?

Излъганият мъж навсякъде вижда излъгани мъже.

Споменът за някакъв образ е само съжаление за някакъв миг.

Щастието е ползотворно за тялото, но мъката е това, което развива силата на ума.

Щастието не служи за нищо друго, освен за да прави нещастието възможно.

Истинският рай е изгубеният рай.

В нещастието ние веднага ставаме нравствени.

Ревността често не е друго, освен неспокоен стремеж към тирания, пренесен в сферата на любовта.

Ние погрешно считаме нашата любов и нашата ревност за еднакви, непрекъснати, неделими чувства.

Ревността не се дължи нито на меланхолията, нито на мислите, а на тялото.

Любовта е място и време, което се измерва от сърцето.

Жената, която някой обича, рядко задоволява всичките му нужди, затова той я заменя с такава, която не обича.

Нека оставим красивите жени на хората без въображение!

Всичко, което се е случило веднъж в живота, се стреми към повторение.

Отегчението е една от най-безопасните мъки, които трябва да изтърпяваме.

В по-голямата си част болката е вид необходимост на организма да осъзнае някакво ново състояние, което го безпокои, да донесе чувствителност в съответствие с това състояние.

За да изцелите страданието е нужно да го преживеете напълно.

Нервността е гениален имитатор. Няма такава болест която да не имитира съвършено.

Егоистите винаги имат последната дума.

Нека бъдем благодарни на хората, които ни правят щастливи, те са чаровните градинари, които карат душите ни да цъфтят.

На нас ни липсва само необходимото: голям къс от небето. Старайте се винаги да съхранявате къс от небето над вашият живот.