.

На другия ден след Апокалипсиса няма да има никакви вестници. Каква ирония! Най-голямото събитие в историята няма да бъде отразено.

Човешките същества обичат да се прегръщат. Ако случайно срещнете оцеляло човешко същество, отваряте широко горните си крайници и леко го обгръщате. Добре е да задържите ръцете си така колкото може повече. На човешкото същество това ще му донесе голямо успокоение. Възможно е да се разплаче с бистра течност от очите. Човешките същества обичат да плачат. Не е страшно, не се умира от това.

Тъгата, като газовете и пàрите, няма собствен обем и форма, а заема формата и обема на съда или пространството, което обитава.

Плачът изисква въздух, плачът е едно дълго озвучено издишване на страх.

Аз вярвам в тъжния човек. Тъжният човек, бавният човек е човек, който мисли – обратно на категоричните хора. Не харесвам някой, който може да удари с юмрук по масата и да каже: „това е така, това е така, това е така…“ Всички простотии на отминалия век са дошли от такива хора. Тъжният човек, бавният човек, мислещият човек… те могат да изработят смисъл. Вярвам в това.

Лабиринтът е нечие вкаменено колебание. Най-потискащото в лабиринта е това, че непрекъснато си в ситуация на избор. Не липсата на изход, а изобилието от „изходи“ обърква.

Във всяка секунда на този свят има една дълга върволица от плачещи хора и една по-малка – от смеещи се. Но там има и трета върволица, която вече не плаче и вече не се смее. Най-тъжната от трите. За нея ми се говори.

Да започнеш отначало. Най-тъпият израз, добър за второстепенни романи и касови филми. Да обърнеш гръб на всичко. Да се изправиш, след като си паднал. Воля за ново начало. Глупости.

Невъзможността да преживееш една трагедия, криза, депресия до дъното ѝ те прави неин постоянен заложник.

Трябваше да избягам от нея, ако исках да остана жив. Да я напусна, да напусна града по най-буквалния начин. Няколко месеца обикалях Европа. За да забравят една връзка, някои опитват безразборен секс, аз опитах безразборна география. Избирах случайни градове, пътувах обикновено с влак, сменях гари и хотели, всички туристи бяха на групи или по двойки, аз обикалях сам из площадите, които от един момент започнаха да изглеждат едни и същи. Приличах на човек, който иска да изостави собствената си изоставеност зад някой ъгъл. Като някой търсещ отдалечено и непознато място, където да пусне котките на тъгите си, така че те никога да не намерят обратния път. Знаеш ли колко е трудно да се отървеш от котки? Те притежават невероятно чувство за дом, особена памет.

Къде отива после излишната любов

и кой я смита, кой изхвърля кофата,

контейнерът къде е…

РАЯТ Е ВИНАГИ ДРУГАДЕ

В РАЯ СА ВИНАГИ ДРУГИТЕ

ДРУГАДЕ РАЯТ Е ДРУГАДЕ

ДРУГ

     АД

                    Е

Ако човек положи известни усилия да изглежда нормален, ще си спести доста време, през което спокойно да бъде такъв, какъвто иска да е.

Писателят Георги Господинов е превеждан на 21 езика, а романът му „Физика на тъгата“ и до сега води в класациите за най-продавания български роман.

Роман, в който лирическият герой е едновременно всекиго и всичко.

Авторът сякаш е събрал цялата човешка скръб и я е излял по страниците му – красива хроника на човешката тъга и малко техники за справяне с глупостта…