.

И до днес, години след смъртта на Георги Сава Раковски през 1867-а, любовният му живот продължава да тъне в мистерии.

Самият той упорито избягва да говори за любовните си авантюри, както в автобиографията си, така и в писмата си, но още докато е жив, за тях се носи мълва, а неговите приятели и съратници ни оставят доста пикантни истории, свързани с дами не само от България, но и от Турция, Гърция, Сърбия, Румъния, че даже и от Русия и Америка.

Съвременниците на Раковски го описват като много красив, елегантен и с европейски обноски кавалер, чиято поява в обществото буди нескрито възхищение сред жените.

Той на няколко пъти се кани да се задоми – единия път за българка, втория за туркиня и третия за гъркиня, но в крайна сметка си остава ерген.

Да не забравяме, че през краткия си живот – само 46 години, той води толкова бурен живот на революционер, журналист, публицист, поет и историк, че един евентуален брак за него не би означавал нищо повече от окови, които биха попречили на този „мечтател безумен“, човек на риска и на екстремните изживявания да разгърне с пълна сила таланта си на пръв идеолог и организатор на националноосвободителното движение в поробена България.

И все пак, към края на дните си, докато боледува от туберкулоза в една клиника в Букурещ, той споделя със сестра си Неша:

А какви ли сватби са ставали преди, кога е имало Българско царство? Как е бил украсен младоженецът войвода? И на какъв ли кон е яздил! А какво ли гордо знаме е носил!

Още като съвсем млад Раковски живее във Франция  там овладява тънкостите на европейската галантност, владее няколко чужди езика и води разкошен живот.

Помощникът му Иван Касабов даже го кори, задето си е купил файтон и два коня, ушил си е пищна униформа и е хукнал на разходка в Топчидере /Белград/ с княжески конвой. „Ехее, да бяхте видели навремето бача си Раковски как се движеше понякога с файтон из Букурещ – с по една на всяко коляно!“, свидетелства и Панайот Хитов. 

„Раковски беше почти винаги весел и в обществото, особено гдето имаше госпожи, твърде забавителен и закачка“, твърди в спомените си Васил Д. Стоянов. Е, коя дама би могла да остане равнодушна, когато види толкова красив, енергичен, богат и уверен в себе си мъж!

Като всеки истински кавалер, Раковски, за разлика от други свои знаменити приятели, никога не се хвали с любовните си подвизи, даже изобщо не говори за тях.

Само в едно писмо се оплаква, че станал „жалка жертва на любов от пръв поглед“. И в някои от стиховете му, написани в модния тогава акростих, научаваме имената на две от дамите на сърцето му – Ирина и Елисавета.

А в биографичния роман на Цветан Минков, излязъл през 1931 г., срещаме още няколко имена на жени, едно от друго по-екзотични – гъркините Евантия Колети, Ксения Пападопуло и Зоя, туркинята Зюмбюла, Фросо хаджи Христова, Пауника, Мариана… Към тях трябва да прибавим и американските пътешественички Макензи и Ърби, които сами признават в писмо „Ние го обикнахме много“, и позастарялата руска графиня Юсупова, а сигурно и немалко платени „жрици на нощта“, които тази луда глава също не подминава. Само че не е ли малко странно за един фанатичен патриот и националреволюционер да си търси булка в странство, а не в отечеството си?

През 1849 г. той пише на баща си в Котел да му избере мома за съпруга. По това време Раковски се изживява като адвокат и търговец в Цариград и мечтата му е да натрупа повечко пари за да се върне в родния Котел и да се задоми.

За цариградския му период видният възрожденец Цани Гинчев твърди:

Раковски е имал и любовни приключения в Цариград, но той не обичаше да разказва за тях. Помня, само веднъж се изпусна ненадейно и каза, че имал от една гъркиня син. За тази гъркиня, чини ми се /други са ми разказвали/, са искали да го венчаят и патриката веднъж проводил едного от своите хора да го уловят с клещи за врата и да го заведат в Патриаршията.

След като получава писмото на сина си с молба да му намери булка, баща му естествено литва от радост и изпълнява най-добросъвестно поръчението.

Съобщава му за това в писмо, но блудният син така и не му отговаря, сякаш никога не е ставало дума за женитба. Представяте ли си само в какво окаяно положение изпада горкият стар човек пред родителите на момичето, че и пред съгражданите си? 

Да ходя аз, стар чиляк, да ти диря мома, и я намерих, пък подир малко време що се чу за вас? Че си си намерил мома на Цариград и си са оженил. Сетне чувам пак, че си щял да се жениш за Филибе. Аз какво да правя, не зная, какво да правя, а, бе, синко? Аз не мога те насили, или тука се ожени, или там, то е на твоя воля… Ами човещината, синко? Ти фана къща на Фенер, та похарчихте толкова нещо, и си фана една уруспия, та похрачи и зарад нея… пък баща ти нека му се подсмиват в Котел по каветата котленските кучета и да не мога да изляза помежду двама хора ябанджии…

Какво има предвид притесненият баща, когато пише, че синът му щял да се жени „на Филибе“?

По това време Раковски е съдружник с братята Атанас и Никола Чалъкови от Пловдив и вече е дал дума, че ще вземе за жена сестра им Теофана, която блести в тогавашното висше общество със своята красота и образование.

Даже се стига до годеж, но в последния момент „годеникът“ заявява на братята, че тая работа няма да я бъде, и те спешно развалят съдружието.

А „уруспията“ от Фенер, тя коя е?

Фенер е махала на Цариград, а „уруспията“ е туркиня на име Есна, за която Раковски възнамерява да се жени. През 1851 г. той се впуска в мащабна финансова операция, за да покрие натрупани стари дългове.

Сдружава се с някой си Мустафа бей от Цариград и двамата откупват за огромната сума от 800 000 гроша данъците на пловдивския панаир. Раковски обаче не роден за търговец и здраво оплита конците. 

Мустафа бей е бесен и го дава под съд, нашенецът е тикнат в затвора. Но това с нищо не помага на турчина да си върне парите и той решава да го гони докрай. Не щеш ли обаче, точно по това време в историята се намесва дъщерята на бея. Тя заявява на баща си, че е влюбена в мустакатия котлевец и иска да се омъжи за него. За него и за никой друг. А рекли са го хората, че е по-лесно да спреш дъжд, отколкото момиче, което е тръгнало да се жени.

Според някои съвременници Раковски също хлътва до уши по нея, според други само се преструва, за да спечели доверието на бащата, който му опрощава дълговете и дори го урежда на служба като преводач при видинския паша.

Нещо повече, нашето момче му обещава да се потурчи и за да притъпи бдителността му, започва редовно да ходи на джамия, облечен като член на дервишката секта Бекташи.

А в същото време шпионира в полза на руснаците в разгара на Кримската война. В крайна сметка обаче е заловен и изпратен под конвой в Цариград, където го чака смъртно наказание. Но котленецът изведнъж се сеща за споразумението си с Мустафа бей и спешно му изпраща хабер.

И още преди конвоят да пристигне в Цариград, е освободен и… поканен лично от бея да живее в неговия дом. И както в приказките от „Хиляда и една нощ“, в сарая на знатния турчин започват приготовления за пищна сватба навръх Курбан байрама.

През цялото това време авантюристът чаровник проявява истинска артистична дарба. Млад, красив, наконтен по последна мода, той угажда на всичките прищевки на младата ханъма, смирено се моли в джамията, изразява трогателна почит към бъдещите си тъст и тъща. И омайва годеницата си с умни приказки за любовта. 

А тя, нали е млада и наивна, отде да знае, че мъж, който говори умно за любовта, не е много влюбен.

Кой би могъл да предположи, че всеки ден същият този хубавец отива при своите сънародници във Фенер махала, сърцатите българчета от абаджийския еснаф, на които вече е поръчал да ушият 12 въстанически униформи за неговата чета и да го снабдят с 12 чифта пищови и с 12 пушки и ножове?

Един само буден сред толкова спящи, 

ти един за всички като демон бдящи

работи, бори се, стреска, вълнува,

тук мъдрец замислен, там луда глава,

мрачен узник в Стамбул, генерал в Балкана, 

поет и разбойник под съща премяна,

мисъл и желязо, лира и тръба:

всичко ти бе вкупом за една борба.

Иван Вазов, „Епопея на забравените“

Вечерта преди сватбата, след трескавите приготовления за тежкото тържество, цялата къща потъва в дълбок сън, но рано сутринта – в първия ден на байрама, в сарая настъпва паника.

Къде е женихът, къде е Раковски? Да не би пък рано-рано да е отишъл на берберин или на баня? Проверяват и на двете места – няма го! Накрая Мустафа бей е принуден да приеме срама и да потърси помощ от забитина /шефа на местната полиция/, когато разбира, че „зетят“ се е изпарил заедно с всичките скъпоценности от дома му. 

„Дето е Раковски, да излезе, щото, ако го уловят, всички в къщата ще бъдат живи изгорени!“ – крещят по улиците заптиетата, но от нашия авантюрист ни вест, ни кост.

Най-напред той се укрива в една арменска къща, после – в българската църква във Фенер, накрая се облича в женски дрехи и се измъква от Цариград. С него – и другарите му. Всичките се събират край Одрин и поемат към Стара планина, за да забият там байрака.

Другата му любовна история – с гъркинята, започва през пролетта на 1863-а. Тогава Раковски пристига на дипломатическа мисия в Атина по поръчение на сръбското правителство, придружен от двама адютанти – българин и черногорец.

Задачата му е да склони гръцките големци да организират балкански съюз срещу Османската империя. Той се занимава старателно с изпълнението на мисията си, но едновременно с това завърта и няколко любовни авантюри. Даже покорява с чара си две американски пътешественички – Макензи и Ърби, които по това време са в Гърция, после и някаква позавехнала руска графиня, но най-интересната му любовна история е с младата гъркиня Фросо.

Тя е дъщеря на загиналия герой от Гръцката завера /гръцкото въстание през 1821-1826г./ хаджи Христо Българин. Неговата вдовица – туркиня, приела християнството, живее в огромен дом с челядта си: четири момичета и две момчета. Едно от момичетата – Фросо, е, както я описват: „мома завидна, благовъзпитана, със солидно образование, миловидна, кротка, сериозна и привлекателна“.

Раковски, който „брои вече 40 пролети“, както пише адютантът му Марко Балабанов, се влюбва в нея, макар че не изглежда „ерген със свойства за задомяване където и да е“. Той започва често да гостува в дома на хаджи Христо, прави подаръци на момичето и го обсипва с „безброй вежливости и тънки внимателности“. Скоро из цяла Атина тръгва новината, че двамата са се сгодили по време на пищен обяд. Но дипломатическата мисия на Раковски свършва и той поема на път за Белград, за да докладва резултатите на сръбското правителство. На раздяла с Фросо е толкова разстроен, че даже рони сълзи. Същински артист!

Дали пък този път наистина не е бил влюбен, може би е имал сериозни намерения? Защото той утешава момичето, че скоро ще се върне. И то тръгва да го изпрати чак до Пирея, а след това и с лодка – до самия кораб, и всеки ден трепетно чака вести от него. Уви, възлюбеният така и не се обажда. Фросо обаче не може да повярва, че я е измамил. Жестоката истина жегва сърцето й чак след година, когато от Белград се връща 14-годишният й брат, когото Раковски взема със себе си с обещанието, че ще го препоръча или на сръбския, или на черногорския княз, който щял да се заеме с подготовката му за бъдещ български пълководец. 

Момчето със сълзи на очи разказва, че Раковски просто го зарязал и заминал по живо, по здраво по своите си дела.

Фросо умира съвсем млада през 1867-а, почти едновременно с мъжа, когото не престава да боготвори до сетните си дни. Според мълвата тя си отива от този свят от мъка.

Раковски има връзка и с българка на име Катерина Стойоглу, която по-късно свързва живота си с друг голям български възрожденец – Петко Рачов Славейков.

Тя се грижи за „горския пътник“ в Букурещ до последните му дни, а след смъртта му в края на 1867-а заминава за Цариград и там среща Петко Славейков, който заради нея изоставя жена и деца, и двамата живеят щастливо цели 10 години.

Из „Големите любови на българските поети и писатели“, Венелин Митев