.
Имал съм много връзки в живота си.
Всеки път те приключват по един и същи начин.
Ставам вечер, събуден от някакъв сън, който не помня.
Отивам в банята, поглеждам се в огледалото и разбирам, че в спалнята ми има някаква жена, която не е моята любов.
Просто губиш усещането, че си се влюбвал някога в този човек – за секунда се случва.
В тези минути осъзнаваш, че някой някъде търси точно теб.
Разбираш, че си като задрямал в някакъв мимолетен сън, който те бави по пътя ти към истинската любов.
Всеки път се заблуждаваш, че си я открил и не спираш да се надяваш.
Казваш си: „Тя е!“ и след няколко години се будиш с пълното съзнание, че това, което си жадувал, не се е случило.
Дори не помниш, какво се е случило.
Но не си забравил точната, конкретната жажда за онова, което някога си вкусил – плътта на сродната ти душа.
И ако не намериш сили да се разделиш с този човек, който е в другата стая на спалнята ти, в този миг обричаш още двама души да се будят цял живот по този начин.
Онези, които търсят и теб и нея.
ПАРЧЕТА СЪРЦА
Очите ти същите, а думите – други.
Стените са голи, стаята празна,
а ти стоиш срещу мен.
Говориш, разказваш и топло се смееш,
но в нас е студено.
Докосвам с ръцете ръцете ти,
някой друг стои срещу мен.
С жестокост разтварям сърцето си: там си.
Жадно поглеждам в очите ти: няма те.
Във вкъщи си, но си много далеч.
Уютно и тихо е,
но около нас падат отломки стени.
Привечер е, в стаята мрачно,
а гори полилея.
Във пепел е нашето любимо одеяло.
Ухае на теб,
но не вдишвам любов.
От любов остатъци няма,
а само парчета сърца.
