.
Ришард Капушчински е роден на 4 март 1932 година в гр. Пинск, сега в Беларус. Завършва история и специализира журналистика във Варшавския университет.
Почти 30 години работи като репортер и кореспондент на ПАП (Полската телеграфна агенция) и седмичниците „Политика“ и „Култура“ в различни страни на Азия, Африка и Латинска Америка.
След 1981 г. е писател на свободна практика. Обиколил е над 100 страни в света, написал е хиляди репортажи от горещите точки на планетата.
Автор е на повече от 19 книги, много от които са носители на значими международни награди.
Сред най-популярните му заглавия са: „Империята“ (1993), „Императорът“ (1978), „Шахиншахът“ (1982), „Лапидарии“ (1997), „Абанос“ (1998).
Умира на 23.01.2007 г.
Когато се намирам в африканско село, винаги мисля как по-бързо да стигна до града. Защото африканското село не е просто глад. Това е и кошмарът да спиш на глинен под, това са дървеници и паразити, постоянна липса на вода, а най-вече – това е тъмнина.
В тропиците слънцето залязва в шест вечерта. От този миг до шест сутринта се живее в пълна тъмнина. Китайското фенерче струва един долар, но в селото, в което последния път живях в Сенегал, никой нямаше дори един долар, за да си го купи.
Обществата, живеещи на нашата планета, съществуват в две контрастно различни култури: в културата на консуматорството – а следователно, в лукс, изобилие, излишество – или в културата на бедността, т.е. в недостиг на всичко, безпокойство за утрешния ден, празен стомах, липса на шансове и перспективи.
Границата между двете култури, толкова очевидна, когато пътуваме по земното кълбо, е изпълнена с напрежение, неприязън, враждебност.
Това е най-важната и най-драматичната граница, разделяща днес нашата планета.
Културата на бедността
С бедността и глада е свързано чувството за срам. Бедният човек се срамува, чувства се унизен, а и в много култури бедността се смята за грях.
Човек, който поколения наред е живял в бедност, вече не е способен да съществува в различни условия.
Друга черта на бедността е конфликтът между жителите на града и селото. Земеделието в страните от Третия свят е бедно, защото държавата поддържа градското съсловие и понижава цените на земеделската продукция така, че селянинът често няма сметка от производството на хранителни продукти и самият той емигрира в града.
Оттук се раждат градовете на бедността, където въпреки всичко се живее по-добре, отколкото на село.
Защото в града, дори в страшните гета, поне има електричество, а заедно с това има светлина и музика от радиото – значи някакво развлечение.
Хората са притеглени там и веднага се ражда конфликтът: вчерашният селянин става враг на земляците от своето собствено село.
Това са типичните черти на културата на бедността, която вътре в себе си създава източници на напрежение, агресия и противопоставяне на интересите.
Бедните общества не са способни на организирана форма на действие, защото са раздробени и разкъсани от вътрешни конфликти.
Не само глад
Не всички хора, които живеят в бедност, са постоянно гладни. Ограничаването на проблема, свързан с Третия свят, изключително до проблема с глада е манипулация.
Свеждайки проблема на всички бедни до проблем с глада, се омаловажава явлението за несправедливото делене на света.
Говори се, че хората, които гладуват, са около 800 милиона, а населението на нашата планета достига до 6 милиарда.
В действителност в бедност живеят две трети от населението на света, или около 4 милиарда души.
Най-важната от етична гледна точка манипулация е именно свеждането на проблема с бедността изключително до проблем с изхранване на гладуващите.
Подобен подход принизява човека до нивото на храносмилателна система. За да се успокои съвестта, се създават отдели на международните организации, чиято цел е снабдяването на хората с храна от първа необходимост. Тук и там се доставят малко ориз и царевица.
Та нали зад глада се крият ужасни битови условия, болести, неграмотност, агресия, разбити семейства, разхлабване на обществените връзки, липса на бъдеще и непродуктивност.
Това, което телевизията показва, масата хора, получаващи някъде помощ, не разкрива същността на нещата.
Не показва, че в лагерите милиони хора са лишени от работно място. Виждал съм го много пъти, главно в тропиците, където, ако земята престане да бъде обработвана дори за миг, то тя се руши.
А нали тези хора в лагерите – предимно селяни – нямат нито добитък, нито оръдия, нито дори мотика.
Имат само рогозки, на които спят. И ще живеят толкова дълго, колкото дълго получават международна помощ.
Това е един много важен проблем. Гладът, при добро желание и при сегашното състояние на техниката, можем да го ограничим. Но как да ограничим бедността?
