.

Франк Запа е една от най-необикновените и влиятелни фигури в света на музиката през 20-ти век. Роден на 21 декември 1940 г. в Балтимор, САЩ, Запа е не само музикант, но и композитор, продуцент, режисьор и културен критик. Неговата дълга и плодотворна кариера, която обхваща повече от три десетилетия, се характеризира с изключителна музикална еклектичност, социална сатира и неподражаема независимост от комерсиалните норми.

Още от ранна възраст Франк Запа проявява интерес към музиката. Влияние върху него оказват както класическите композитори като Едгар Варез, Игор Стравински и Дворжак, така и ритъм енд блус и рокендрол изпълнители.

Запа започва музикалната си кариера през 60-те години, като става фронтмен на групата The Mothers of Invention. През 1966 г. групата издава албума Freak Out!, който е един от първите концептуални албуми в историята на рок музиката. Това бележи началото на неговото новаторско присъствие в музикалната индустрия.

Музиката на Франк Запа обхваща множество жанрове – от рок, джаз и класическа музика до авангард и експериментални форми. Той често съчетава виртуозност и сложни композиционни структури с остър хумор и социален коментар. Неговите текстове са известни с това, че критикуват политическата корупция, комерсиализацията на културата, религиозния фанатизъм и човешката глупост.

Освен музикалната си кариера, Запа е и изтъкнат защитник на свободата на словото и артистичната независимост. През 1985 г. той се включва активно в дебата за цензурата в музикалната индустрия, като свидетелства пред Сената на САЩ срещу инициативата на PMRC (Parents Music Resource Center), която настоява за въвеждане на предупредителни етикети върху албумите. Запа открито осъжда всякакви опити за ограничаване на творческата свобода.

Въпреки че Франк Запа умира на 4 декември 1993 г. от рак, неговото наследство остава живо. С повече от 60 издадени албума приживе и десетки след смъртта му, той продължава да вдъхновява поколения музиканти и слушатели. Запа е не само икона на експерименталната музика, но и пример за артистична интегритет и интелектуален непокорство.

Без отклонение от нормата, прогресът е невъзможен.

Музиката е винаги по-добра от думите. Тя може да обясни всичко, без да казва нищо.

Мислите ли, че правителството наистина се грижи за вас? Помислете пак.

Политиката е театър за идиоти.

Държавата не трябва да има правото да ви казва какво да слушате, какво да четете или какво да мислите.

Цензурата е акт на страхливост от страна на тези, които искат да контролират.

Изкуството трябва да провокира, иначе не е изкуство.

Политическата коректност е форма на интелектуално робство.    Свободата на словото е основата на истинското творчество.

Културата не трябва да бъде монопол на елита.

Не вярвайте на нищо, което слушате, и на половината от това, което виждате.

Информацията не е знание. Знанието не е мъдрост. Мъдростта не е истина. Истината не е красота. Красотата не е любов. Любовта не е музика. Музиката е най-доброто.

Ако искате да направите нещо наистина революционно, просто бъдете себе си.

Няма такова нещо като скучна работа. Има само скучни хора.

Светът е пълен с идиоти, които смятат, че всичко трябва да се прави по техния начин.

Глупостта е най-голямата болест на човечеството. Сарказмът е последното убежище на умните. Смехът е най-доброто средство за лечение на глупостта.

 Образованието не означава самоучение, а свободата да мислиш критично.

Единственият начин да избегнеш влиянието на медиите е да мислиш самостоятелно.

Вижте още: Всяка моя нота е молитва за света – ДЖОРДЖ ХАРИСЪН