.

Един от филмовите персонажи на Уди Алън казваше: „Никога не се гневя. Вместо да се ядосвам, си отглеждам тумор.“

От разгледаните случаи на пациенти с рак установихме колко истина има в тази комична фраза. Също така видяхме, че потискането на гнева е главен рисков фактор за доста болести, защото повишава физиологичния стрес в организма.

В същото време освобождаването на гнева доказано поощрява лечението или поне удължава живота.

Онкоболните, които показват пред личните си лекари, че са ядосани на нещо, живеят по-дълго от по-затворените пациенти. Експериментите с животни сочат същото – установено е, че демонстрирането на негативни чувства води до понижаване на физиологичния стрес, за разлика от потискането им. Например туморите на по-борбените плъхове, затворени в клетка заедно с други, растат по-бавно, отколкото при по-покорните.

Потискането на негативните ни емоции може да ни вреди, но какво да ги правим, ако освобождаването ни от тях вреди на другите?

Работата става съвсем сложна, ако вземем предвид и друга подробност. Неконтролируемото изливане на гнева е опасно не само за околните, но може да е смъртоносно даже за човека, който се ядосва.

Понякога сърдечните удари настъпват в следствие на яростни изблици. Като цяло високото кръвно налягане и сърдечно-съдовите заболявания са по-чести при враждебните хора.

През 2000 година в медицинското училище „Джон Хопкинс“, е правено проучване сред двеста мъже и жени. Изводите са, че враждебността и стремежът за надмощие са „значителни и независими рискови фактори за появата на коронарни сърдечни заболявания“.

Огромен е обемът на научната литература, в която се посочва връзката между враждебното поведение, хипертонията и сърдечно-съдовите заболявания.

Лесно можем да се досетим, че тази връзка се дължи на психо-невро-имунната система.

В състояния на ярост се активират симпатичните нерви. Следва стесняване на кръвоносните съдове, повишава се кръвното налягане и се понижават количествата на кислород, стигащи до сърцето.

Секретират се хормони, които повишават нивата на липидите, включително на серума холестерол. Това поощрява съсирването на кръвта, което допълнително увеличава риска от запушване на артериите.

Как да разрешим дилемата с гнева?

Ако изблиците на гняв са толкова опасни, колкото и потискането му, как можем да се надяваме на крепко здраве или изцеление?

И потискането, и изблиците са резултат от неправилното освобождаване на емоциите, което е в основата на възникването на болести.

Ако при потискането проблемът се състои в липсата на освобождаване, при изблиците също имаме потискане на негативните емоции, което обаче се редува с неконтролируемото им изпускане.

Проведох увлекателен разговор относно тези два привидно противоположни методи за справяне с гнева. Събеседник ми беше Алън Калпин, лекар и психотерапевт от Торонто. Той изтъкна, че както потискането, така и изпадането в ярост се дължат на страх от автентичния гняв.

Описанието, което ми даде Калпин на автентичния гняв, ми се стори изненадващо, въпреки че прозвуча съвършено вярно.

От неговото обяснение успях да разбера причината тази емоция да е свързана с толкова погрешни представи. Според него здравословният гняв ни зарежда със сили и ни успокоява:

Истинският гняв е физиологично изживяване без особено външно изражение. Усещането е като прилив на енергия, която преминава през цялото тяло и мобилизира съпротивителните ни сили. В същото време всичката тревожност се изпарява. При автентичния гняв не се случва нищо драматично. Вижда се само спадане на напрежението в мускулите. Устата се отваря по-широко, защото мускулите на челюстите също се отпускат. Гласът става по-нисък, защото отпускането обхваща и гласните струни. Раменете слизат надолу. Изобщо виждат се всички признаци за изчезване на напрежението в мускулите.

Избухването е защита срещу страха, който неизменно съпътства гнева на детето. Гневът на малкото води до тревожност, защото е съпроводен от положителни чувства на любов и желание за близост. Той застрашава условията за привързаност.

Затова в гнева има нещо плашещо, дори да не се долавя желание у родителите за неговото потискане. Алън Калпин обяснява:

Агресивните импулси се потъпкват заради вината, а вината се появява заради наличието на любов и положителни чувства. Така че гневът не се поражда във вакуум. За един човек е много обезпокояващо да изпитва агресия към някого, когото обича. Това му навлича вина.

Естествено колкото повече родителите обезсърчават или забраняват гнева, толкова повече се засилва безпокойството у детето.

В случаите на пациенти, където гневът е напълно потиснат или хроничното му потискане се редува с експлозивни изригвания на ярост, родителите някога не са могли да приемат напълно нормалните негативни емоции на децата си.

Ако човек несъзнателно се ужасява от силата на агресивните си импулси, съществуват различни начини да се предпази от тях. Един от тях е да се „излее“, държейки се като малко дете, което трябва да се справи с непоносимото натрупване на гняв.

Другият начин е потискането.

То и изливането са две страни на една и съща монета. И двете се пораждат от страх и безпокойства, а по тази причина задействат физиологични стресови реакции, независимо какво изпитваме или не изпитваме съзнателно.

Гневът не се нуждае от враждебни излияния.

Преди всичко той представлява физиологичен процес, свързан с дадено изживяване. Второ, важна е и познавателната му страна, защото носи съществена информация.

Тъй като това чувство не се поражда във вакуум, ако то се появи у нас, ще е във връзка с някое наше възприятие. Такова би могло да бъде реалната загуба и страхът от потенциалното изчезване на нещо, засягащо отношенията ни с другите.

Друг възможен вариант е усещането за вмешателство и погазване на индивидуалните ни граници.

Ще придобием неимоверни сили, без да нараняваме никого, ако си позволим да изживеем своя гняв и помислим какво може да го е породило.

В зависимост от обстоятелствата можем да изберем да проявим „негативното“ чувство или да се освободим от него. Важното е да не го потискаме.

Ако желаем, е допустимо да изявим гнева си чрез думи или дела, но е безсмислено да се поддаваме на неконтролируема ярост.

Здравословно е ние да контролираме гнева си, а не той – нас.

Източник: “Когато тялото казва НЕ”, Габор Мате