.
Природата е решила хората да се раждат по различно време, едни по-рано, други по-късно и никой не е виновен за тези разлики.
Важно е да уважиш, да осъзнаеш, че ти, роденият по-рано, ще си отидеш по-рано, но за награда ще имаш повече опит и мъдрост от родения по-късно.
Това предимство отваря дума за мъдростта, която ни спохожда някъде към края, в напреднала възраст, но за това предимство е платен висок данък, за да се изплати и оцени и от по-късно родените.
Годините – натрупаните – ни учат да чистим съвестта си, да ставаме по-смирени, по-благородни, по-всеопрощаващи, докато спрем до финалната граница, за да открием своята суетна преходност!!!
Справедливо родените по-рано кротко ни предупреждават, че светът не е от вчера и няма да свърши с нас, въпросът е ние да свършим преди него с нашата глупост и незрялост.
С тези известни положения се мъча да намеря някакво спокойствие и обяснения за некрасивите скандали, в които попадаме с нашето противно тяло и разбишкана душа.
Често без вина виновни.
В цялата жизнена кръстословица да запазим добрия вкус и приличие в личния и в обществения живот и много, много важно – то задължително украсява човека и го издига в по-висок ранг.
Тук се появява възпитанието – религиозно, професионално, политическо и каквото още там е необходимо, за да се завърши човешкият портрет.
В този порядък стои нелеката задача да не забравяме, че сме грешни и несъвършени, и да сме готови да си го признаем, ако искаме да яхнем своя егоцентризъм, да го хванем за гушата. Това е печелившият ход!
С тези общи разсъждения се опитвам да видя положението в което изпаднах, както аз, така и ти – дередже, което не приляга на хора, които смятат, че са духовни.
Нещо някъде по пътя се обърка и камъните вече падат по твоята и моята глава в стремежа си да излезем победители.
Да не забравяме прочутата карикатура на Илия Бешков с трупа и над него уплашен убиецът с тоягата и гениалният надпис: „от дума на дума, па…”
В този спор първо да изхвърлим тоягата, да признаем, че правото е на този отсреща, да снишим тона и да отричаме, че вършим добрини именно защото ги вършим!
От уважение към сърцето си да сме скромни, както ни учи древната мъдрост:
А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом от твоя Отец, Който вижда в скришното, ще ти въздаде наяве.
Уви, тази истина много хора я забравят или просто не знаят, че съществува.
А този, истинският ход, на пръв поглед измамлив, всъщност е украшение за истинския победител, не конюнктурния, временния, а онзи истинския.
Той ни дава удоволствието да правим жестове, да възпитаваме, да даряваме радост на немилостната и изтерзана душа да живее в съвременния „цивилизован” свят.
из „Хем съм сам, хем няма никой“, Рангел Вълчанов