.

Наоми Кембъл учи в Лондонската академия за сценични изкуства. Тя е първата чернокожа жена която се появява на корицата на френското и английското списание „Вог“ и един от най-известните супермодели за всички времена.

Част е от т.нар. „Голямата петица“ група от модели, станали популярни през 90-те години – Сидни Крауфорд, Линда Еванджелиста, Криси Търлингтън, Татяна Патиц.

През 1991 г. списание „People“ я обяви за една от 50-те най-красиви жени на света.

Родената през 1970 г. Наоми започва кариерата си на модел на 15 години, на 16 вече е на корицата на британския „Ел“. И продължава до ден днешен, въпреки че споделя пред „Вог“:

Още ми харесва, но е изпитание за нервите. Аз съм на 51 и дефилирам с момичета на 18 г.!

На 50-годишна възраст Наоми, освен че изглежда изумително, стана майка и споделя, че мисли за още деца.

Като всяка майка, и тя се наслаждава на преоткриването на света през очите на дъщеря си:

Сякаш пак съм дете, повтарям детски песнички, откривам колко нови и чудесни играчки и кукли са се появили – все неща, за които аз не съм можела и да мечтая.

Като момиче, отгледано от баба си и лелите си в Северен Лондон, с майка, която рядко е вкъщи, защото е професионална танцьорка и баща, който я е изоставил, когато е била бебе, Кембъл се справя доста добре в живота, вероятно благодарение на житейската философия, която си е изградила:

Веднъж Нелсън Мандела ми каза нещо, което няма да забравя. „Ще спим, когато умрем, и докато дишам и имам енергия, ще работя.

Не се гордея с поведението си в определени моменти от живота си. Растях и се учех как да се справям. Такъв беше моят път и няма да се оплаквам от него. Направила съм големи грешки, повечето от които успях да поправя. За останалите се боря да не ги забравям и се надявам, че хората, които съм наранила, са ми простили.

Трябва да правите грешки. Това е начинът да се научите, така работи светът.

Не съжалявам за нищо. За мен е важно, че съм здрава.

Числата не ме притесняват. Не се страхувам от остаряването.

Не тренирам толкова, колкото би трябвало. Но вярвам, че здравият ум, също колкото здравото тяло, поддържа фигурата, тонуса и спокойствието ми.

Не мисля, че съм се родила красива. Мисля, че просто съм се родила себе си.

За мен е ново предизвикателство да видиш как хората могат да променят външния ти вид. Харесвам думи като трансформация, преоткриване и хамелеон. Защото единствената дума, която не харесвам, е предсказуемост.

Не обичам да губя. Ако ми кажат „не“, намирам друг начин да получа моето „да“. Но съм лоялен човек.

Да влагаш страст в нещо, не означава че трябва да се ядосваш.

Обичам да контролирам всичко, но реално е невъзможно. Понякога трябва да кажеш: „Да става каквото трябва да стане!“

Винаги съм живеела живота си ден за ден. Продължавам да го правя и сега.

Харесвам мъже, които знаят какво искат, какво правят, които взимат свобствени решения… Колкото и да обичам да контролирам, знам че не е в мой интерес.

Никога не съм се притеснявала да помоля за помощ.

Не избягвам шоколад и чипс. Трябва да си позволяваш малките неща, които те правят щастлив.