Да го знаеш не е същото като да го вярваш - ВАЛЕНТИНА ЙОРГОВА

.

– Недей да ми звъниш повече.

– Няма.

– Закълни се.

Мълчание.

– Закълни се.

Упорито.

– Знаеш, че няма за какво да ми звъниш повече. Когато затворя тази вечер в края на разговора, затваряме книгата на историята си.

– Не затваряй още.

– Няма.

– Само още няколко минути да послушам как дишаш. Как живееш. Как има нещо помежду ни, пък дори да е просто проклетата телефонна връзка.

– Добре.

Мълчание.

– Вярваш ли го наистина?

– Кое? Че е краят ли?

– Да.

– Почти.

– Нищо повече ли не можем да направим?

– Направихме предостатъчно. За да съсипем всичко.

– Но още ме обичаш. Още те обичам.

– Така е.

– Но нямаме шанс.

– Нямаме.

– Обаче се обичаме.

– Обичаме се.

– И съсипахме всичко. Идиотски.

– Наистина идиотски. Без доверие няма смисъл да опитваме. Любовта не оцелява без него.

– И утре няма да ми се обадиш.

– Няма.

– Нито аз на теб.

– Нито ти.

– Ще е друг живот. Нов. Отделен.

– Напълно. Дали ще боли по-малко?

– Не знам. Ще разберем.

– Искаш ли да разбираме въобще?

Мълчание.

– Не съм сигурна. Но знам, че е правилно.

– Вярваш ли го? Да го знаеш не е същото като да го вярваш.

– Не е. Обаче не ни е останало за вярване. Само знаем. Няма да се откажеш, нали?

– Няма.

– Но няма да звъниш повече. Не искам.

– Няма. Обаче ще чакам ти да звъннеш.

– Няма.

– Знаеш. Но вярваш ли го?

– Не затваряй още.

– Няма.

автор: Валентина Йоргова